Австралия е в десетката на всички световни класации за висок стандарт, а стандартът на живот на аборигените в Австралия е вторият най-нисък в света.
Туземното население на страната все още страда от последствията на британската колонизация.
Австралия се радва на все по-голям прогрес и просперира, но много аборигени живеят при условия, присъщи на развиващите се страни.
Детската смъртност при аборигените е два пъти по-висока, отколкото при бялото население на Австралия. Продължителността на живота е с 11 години по-малко, отколкото в останалата част на страната. Младите аборигени получават едва четвърт или максимум половината от образованието на белите си връстници. Безработицата сред туземното население е три пъти по-висока, отколкото сред белите, а вероятността абориген да попадне в затвора е 11 пъти по-голяма. Качеството на живот на аборигените е ниско дори в сравнение с малцинствата на туземното население в САЩ и Нова Зеландия.
Исторически причината за неволите на аборигените се крие в известен смисъл в самата природа на континента. Той е не само най-сухият в света, но и най-
изолираният, с изключение на Антарктида, където никога не е имало население.Поради липсата на дъжд и бедните почви Австралия е единственият населен континент, в който първото местно население никога не е развило земеделие, животновъдство и държавни структури. Затова аборигените, макар и наистина сложни в много други отношения, се оказали страхотно уязвими, когато след десетки хиляди години на пълна изолация, в края на XVIII век по техните земи пристигнали европейските заселници.
Първата колонизация от края на XVIII век била провокирана от поражението на Британия в Американската война за независимост. Британското правителство пращало престъпниците си в Америка и имало нужда от нова наказателна дестинация. Но бялото население на Австралия се увеличило рязко заради Картофения глад в Ирландия и Златната треска в Австралия, като и двете събития са от средата на XIX век.
Липсата на държавна организация сред аборигените, а затова и липсата на признато правителство, означавала, че с увеличението броя на селищата на белите, британските колонизатори не дали никакво политическо признание на местното население. Затова земите на аборигените били смятани за незаселени и без собственик.
За разлика от Северна Америка и Нова Зеландия, където британците признали местното население като политически обекти и сключили "междуправителствени" договори с тях, колониалните власти в Австралия отказвали да предприемат подобни стъпки.
Но британската колонизация имала още по-сериозни последици. Заради характера на икономиката на британските заселници и заради сухите и неплодородни земи на континента белите и аборигените скоро се оказали въвлечени в ожесточен бой за огромни площи земя.
Колониалният, а до известна степен и постколониалният просперитет на Австралия зависели главно от един продукт - вълната. Отглеждането на овцете, които давали вълната, обаче въвлякло разширяващата се бяла Австралия в директен конфликт с аборигените. За тях земята била за ловуване. За завоевателите тя била за отглеждане на пасящи и носещи пари животни.
Докато аборигените третирали овцете, както се отнасяли и към другите животни - като храна, белите искали техните овце да имат изключителен достъп до водните източници на аборигените. Този сблъсък между белите и аборигените неминуемо щял да доведе до конфликт и насилие.
В резултат се случили две неща. Първо, аборигенското население, което вече било значително намаляло заради контакта си с болестите на европейците, намаляло още повече в съпротивителните войни, в които белите заселници организирали няколко кампании с масово избиване. Около 20 000 аборигени били избити в поредица от ожесточени сблъсъци и кланета.
Аборигенската съпротива срещу белите заселници започнала само месеци след началото на британската колонизация през 1788 г. През 1790 г. избухва първата от дългата поредица съпротивителни войни и през 1804 г. колониалните власти уполномощили някои заселници да стрелят срещу невъоръжени аборигени. Първото клане е извършено същата година в Рисдън Коув, Тасмания. В други части на Австралия също има масови избивания, особено през 1834-1842 г.
Второ, белите власти искат да контролират оцелелите от войните и кланетата, като непрекъснато ограничават движението и свободата на аборигенското население. Тази политика е не само репресивна, но има и кошмарни последствия в дългосрочен план, които се чувстват и днес от аборигените, а и от Австралия като цяло.
Първият инструмент за контрол, който белите използвали, била църквата. Още през 1810 г., само 22 години след пристигането на британците, някои аборигени от Източното крайбрежие били пратени в християнски мисии. През 1814 г. там вече имало и училища, чиято цел била да "деаборигенизират" местното население. Две години по-късно била въведена система с пропуски за "добри" аборигени.
Колониалната политика била смесица от репресивна намеса и драконовско насилие. И в израз на това "защитно" отношение и на желанието си да очисти земята от аборигените, правителството създало много агресивни местни полицейски сили, но под ръководството на бели.
Разрушени семейства
Колониалните власти формирали и правителствени "бордове на защита", които отнели десетки хиляди деца на аборигени от семействата им и така прекъснали връзката с корените им. И тази практика е била прекратена едва около 1970 г.
В някои области родителските права на аборигените били отнети със закон и голям брой младежи аборигени и деца от смесени бракове до 21-годишна възраст били поставени под попечителството на местен правителствен чиновник - главния протектор. Някои от тези протектори имали власт да контролират движението, стандарта на живот, браковете и назначаването на работа на всички аборигени, без значение от възрастта. Хиляди били пазени като виртуални затворници в резервати, управлявани от правителството или църквата.
Голяма част от аборигенското население постепенно се институционализирала и нямала гражданство. До 1967 г. всички аборигени били определяни като част от естествената фауна или животните на Австралия. Нещо повече, контактът със света на аборигените бил забранен за десетки хиляди младежи, след като били отнети, всъщност отвлечени от семействата им и пратени в детски домове. Родителските умения, културата и идентичността, които нормално се предават между поколенията, били непоправимо изкривени.
Тази репресивна система все пак позволявала на аборигените да работят, макар и за много по-ниско възнаграждение от белите колонизатори. Тази поредна несправедливост била поправена преди едва около половин век, когато през 1960 г. федералното правителство приема добронамерен закон за равенство в заплащането. Вместо обаче да увеличат заплащането на аборигените, много работодатели уволнили работниците си аборигени, отнели земите им, механизирали продукцията и наели по-малко, но бели служители. Горе-долу по същото време правителството въвело социални помощи за аборигените. Комбинираният резултат от това бил, че зависимостта на тези хора от държавата се увеличила още повече, а тя пък засилила допълнително контрола си върху тях.
Статистиката днес
Днес на аборигените са върнати 20 процента от отнетите им земи и са въведени много прогресивни реформи. Въпреки това голям процент от австралийските аборигени са безработни, а 30 процента от мъжете аборигени умират преди 60-годишна възраст. Употребата на наркотици е широко разпространена между аборигените, а доходите на тези хора са 40 процента от средните за страната. Случаите на заболявания на белите дробове, сърдечно-съдовата система, бъбречна недостатъчност, диабет и умствени разстройства са поне два до три пъти повече, отколкото при белите австралийци. Цели 20 процента от затворниците са аборигени, въпреки че те са едва 2,5 процента от населението на страната, а домашното и друг вид насилие са често срещани.