От векове, още от къдриците на рицарите, до късите женски прически на XX век, визията на косата изразява убежденията или положението в обществото. Ето как коафьорите отразяват социалните промени през последните 800 години.
"Стилните" средновековни рицари често са сменяли прическите си и това не е допадало на всички. Средновековните рицари са били критикувани за честата смяна на прическите им. Във времена,
когато всеки е знаел своето място в обществото - от краля, през благородниците, та чак до селяните - никой не е имал право на своеволия, щом става дума за начин на обличане или маниери. Ако младите рицари пускали дълга коса, били обиждани, че приличат на жени. Ако се подстрижели прекалено късо, е можело да бъдат объркани с монаси.Брадата и нейната роля в дипломацията през XVI век. Прическите на кралете и кралиците са били особено "политически". Когато Хенри VIII се съюзява с Франция и когато френският крал Франсоа I наранява главата си, Хенри обръсва своята. В разцвета на приятелството си Хенри и Франсоа си обещават да не се бръснат до следващата им среща. След като съпругата на Хенри, Катерина Арагонска, успява да убеди мъжа си да свали брадата си, майката на Франсоа предотвратява дипломатически проблем, тъй като срещата на кралете приближава. Тя заявява, че обръснатата брада няма значение, тъй като любовта между двамата "е в сърцата, а не в брадите".
Роялисти и пуритани. През XVII век поддръжниците на краля, роялистите, имали дълги къдрици, докато пуританите, които били радикални парламентаристи, предпочитали късата коса - исторически тази прическа се асоциира с екстремизъм. Суровият английски пуритан Уилям Прайн осъжда дългите коси през 30-те години на XVII век като "незаконни, женствени, суетни, зли, нескромни, неприлични, похотливи, развратни, блуднически, безбожни, ужасяващи, странни, необичайни, нахални, злокачествени, обидни, нелепи, глупави, детски и нехристиянски." Явно наистина не ги е харесвал...
Възходът на перуката. С възстановяването на монархията през 1660 г. Чарлз II се връща от заточението си във Франция. Там кралят изградил вкус към фалшивата коса. Скоро много от поданиците му си пускат дълги черни къдрици, с които да наподобяват естествената коса на краля. Носенето на перуки скоро се превръща в отличителен белег на джентълмена. Перуките са били сред многобройните нови потребителски продукти, които са позволявали на благородниците да изразят своята висока култура.
Голямата коса достига своя връх. Когато през XVIII век шотландският писател Джеймс Бозуел загубва перуката си, той тича 40 километра, за да я замени, вместо да се изправи пред срамния факт да бъде видян гологлав. Бозуел и съвременниците му можели да избират от обширна гама все по-големи и по-големи перуки с имена като "Комета", "Карфиол", "Кралска птица", "Стълбище", "Жена дракон", "Роза", "Охлювена черупка"и "Семена спанак".
През следващия XIX век в залеза на модата на големите коси, дори тези, които са имали естествена прическа, "е трябвало да запазят елегантен външен вид прекарвайки по час на ден в ръцете на коафьор", пише писателят Чарлз Найт. Външният вид показвал, че някой е привилегирован да не прави нищо по цял ден, освен да си играят с косата му и да се гласи пред огледалото.
Към 1805 г. прическите се връщат към по-естествен вид. Отказът от перуките върви ръка за ръка с отричането на абсолютизма. Коса, която е изисквала часове подготовка, е била само за аристократи с бездънни джобове и след като много от тях губят живота си на гилотината по време на Френската революция, оцелелите решават да отрежат буйните си къдрици. Безработните френски коафьори търсят работа във Великобритания. Фризьорите стават обект на много критики и правата и къса коса се превръща в обществена норма. През 1795 г. правителството бие погребален звън за големите напудрени прически, като облага с данък пудрата за коса.
С къса коса в битка за права. През 20-те години на ХХ век желанието за равноправие на жените било съпроводено от мода за къси прически, предпочитани от британските жени. Те вършили "мъжка работа" през войната и искали да бъдат възнаградени с право на глас. Съществували са също различия между класите и поколенията.
