Екип от учени в Аризона и Колорадо е използвал данните от археологическите архиви, за да проведе експерименти със сложни компютърни модели с цел да анализира доказателствата за културната и биологичната реакция на древните ловци-събирачи към промените, настанали през последната Ледникова епоха. Резултатите сочат, че неандерталците, които според много учени са изчезнали отчасти заради своята неприспособимост и неспособност да се съревновават с по-малобройните Homo sapiens, може всъщност да са жертви на собствения си успех.
Чрез археологическите данни учените проследяват промените в поведението на хората в Западна Евразия по
време на късния плейстоцен (геоложка епоха, започнала преди 2,58 млн. години (Pleistocene) за период от 100 000 години, които се равняват на 1500 поколения ловци-събирачи. Предлагат компютърни модели, за да установят еволюционните следствия от културните и биологичните изменения - например как заради промените в придвижването им Homo sapiens и неандерталците са си взаимодействали и са се кръстосвали. Резултатите показват, че заради настъпващата Ледникова епоха неуседналостта постепенно се е увеличавала. Вероятно с промяната на климата и Homo sapiens, и неандерталците са разширили териториите си към Западна Евразия в търсене на нови ресурси.Според едни от авторите на изследването, това е доказателство, че неандерталците са били много по-приспособими и изобретателни, отколкото се е смятало. Освен това резултатите навеждат на мисълта, че неандерталците постепенно се асимилират от популациите на H. sapiens, докато накрая престанат да съществуват като отделна човешка група и фенотип.
"Дълго време се е смятало, че неандерталците не са могли да се приспособят и по-здравите H. sapiens ги надвиват. Оказва се обаче, че Неарденталците са били не по-малко приспособими и в много отношения просто са станали жертви на собствения си успех. Доказали са способностите си в двубой, а когато H. sapiens са били по-многобройни, просто са се приспособявали. H. sapiens обаче вероятно са виждали неандерталците като потенциални партньори. В резултат, с времето последните са изчезнали като вид, разпознаваем по физически белези".
Друг участник в проекта от Аризона, Майкъл Бартън споделя:
"Сравнихме резултатите от компютърните модели с емпиричните археологически данни и открихме доказателства, че неандерталците и H. sapiens наистина са приспособявали поведението си по начините, които демонстрираме ние. Освен това моделите ни прогнозират същите малки количества неандерталски гени у съвременните хора, установени и от най-новите генетични изследвания. С други думи, успешното приспособяване към суровите атмосферни условия е направило неандерталците уязвими към биологично изчезване, но едновременно с това е гарантирало генетичния им принос към бъдещите поколения."