На едно от най-отдалечените кътчета на планетата, на хиляди километри от континенталните маси, се намира една от най-известните и енигматични култури на света, оцеляла и до днес.
Коренното население на острова, потомците на самите хора, изваяли каменните великани, са се превърнали в малцинство на собствения си остров.
Историята на Великденския остров от XIX и XX век събира на едно малко парче земя
опита на хора от много различни части на света. До 60-те години на XIX век между Великденския остров и останалата част от света практически не съществуват никакви отношения. През предходните 150 години островът е бил временно посещаван от плавателни съдове от Европа и от други части на света с продоволствени цели, но над него не е бил налаган външен контрол..jpg)
Но политическите събития, които се разиграват на хиляди километри в североизточна посока, ще променят ситуацията.
През 1855 г. в Перу идва на власт прогресивно правителство, което забранява робството. Това е добра новина за робите, но води до недостиг на работна ръка, който кара находчиви перуански предприемачи да търсят начини да се справят с проблема.
Решението, което намират, е да наемат евтина работна ръка от Полинезия в Тихия океан. Но честните методи за набиране на работници не дават желания резултат, затова някои полинезийски бизнесмени се справят със ситуацията, като отвличат полинезийците против волята им. Най-близкият източник на полинезийска работна ръка е Великденският остров и така през 1862 г. перуанските нашественици слизат на острова и похищават половината му население. Този опит за справяне с недостига на работна ръка в Перу е не само незаконен, а и се превръща в пълно бедствие. Голяма част от похитените бързо измират от европейски и южноамерикански болести, тъй като нямат имунитет към тях. И когато върху перуанското правителство се оказва международен натиск заради незаконното робство, то настоява оцелелите да бъдат върнати на острова.
За зла участ обаче, докато са в Перу, част от островитяните се заразяват с вариола и когато се връщат, предават болестта на останалата част от населението.
Тогава един французин, подкрепен отчасти от европейска компания (със седалище във Френска Полинезия), пожелава земите на уязвимите малобройни представители на Великденския остров. Преди него пристигат различни мисионери, които донасят туберкулоза, и в резултат на това населението намалява допълнително.
Мисионерите убеждават оцелелите да преминат от "примитивната" комунална собственост на земята към семейна/лична собственост. Това позволява на френския бизнесмен да договори "закупуването" на големи парцели от острова. Островитяните не съзнават последствията и изгубват контрола върху съдбата си.
Но пристигането на мисионерите и бизнесмена, драстичното намаляване на местното население и политическите събития в далечна Южна Америка скоро повлияват още по-сериозно на Великденския остров.
Чили се вижда като основна сила в региона и в периода между 1879 г. и 1884 г. повежда война за териториално разширяване срещу двете си съседки на север - Перу и Боливия, вследствие на което придобива територия от хиляди квадратни километри. По същото време държавата завладява и индианската територия Араукания (днес в централната част на Чили).
Едновременно с нарастването на имперските амбиции на Чили нараства и загрижеността ѝ от все по-голямото влияние на Америка и Тихия океан. Най-вероятно тревогата от американската експанзия се крие зад решението на Чили през 1888 г. да превземе Великденския остров. Присвояването може да е резултат от научното посещение на острова, което правят военноморските сили на САЩ и Смитсоновият институт. Каквато и да е причината обаче, последиците са драматични.
Подходът на Чили в много отношения се доближава до методите, използвани от други разрастващи се сили - придобиване на нови територии за сметка на коренното население.
Чилийците "обличат" действията си в законови одежди - подписва се договор между правителството на Чили и вождовете от острова. Интересно е да се спомене, че оригиналните текстове на договора са запазени. Единият е на испански, а другият на езика на острова - Рапа Нуи, макар и на латиница.
С подписването на този договор Великденският остров попада под чилийски контрол. Но Чили няма полза от парчето земя. Затова след по-малко от десет години го отдава под наем на британска компания, която го превръща в гигантска овцеферма. Тази компания загражда местното население в малък резерват и му забранява да навлиза в останалата част на острова и те се превръщат в затворници на собствения си остров.
Тези хора, принудени да живеят в крайна бедност, през 1914 г. въстават срещу компанията, но бунтът е потушен от чилийските власти.
През 20-те и 30-те години на ХХ век у чилийците се заражда идеята да превърнат Великденският остров в пари, като го продадат. Те искат да се противопоставят на американското влияние и го предлагат на Японската и Британската империя. Продажбата никога не се осъществява. Впоследствие Чили национализира земята на острова и отново се опитва да я продаде. Този път (във времето на Голямата депресия) островът се предлага на всеки потенциален купувач, включително Япония, Великобритания, Франция, дори Америка. Но и сега няма желаещи.
До 40-те години на ХХ век условията на острова стават толкова лоши, че десетки от коренните му жители се опитват да избягат с малки открити лодки. Половината от тях изчезват безследно. Останалите успяват да достигнат Френска Полинезия.
Въпреки че живеят в нищета в малкия си резерват, островитяните успяват да опазят древната си идентичност до ХХ век. Но през 50-те и 60-те години нещата започват да се променят. Господството на компанията е заменено от господството на чилийския флот. Установява се въздушна линия, която свързва Великденския остров с континенталната част на Чили.
Първоначално обемът на туристическият трафик е ограничен от дължината на пистата. Но през 70-те години, докато трае "космическата надпревара" на САЩ и СССР, американците решават, че ще им е необходимо съоръжение за принудително кацане на совалките, които се разработват в Тихия океан.
До 1987 г. пистата на Великденския остров е надлежно удължена за евентуално кацане на совалка. Големите самолети вече могат да водят значителен брой туристи, които да видят древните статуи на острова. Скоро чилийците започват да прииждат, за да оберат плодовете на туристическата индустрия.
Статията е базирана на историята на Рапа Нуи.
Рапа Нуи - Исторически данни:
До 1200 г. от новата ера Великденският остров е обитаван от полинезийци.
От 1861 г. - 1883 г. Чили завладява Араукания.
1862 г. Перуанските нашественици отвличат много островитяни.
1863 г. Оцелелите се връщат с вариола.
1866 г. - 1868 г. Френски мисионери и други чужденци пристигат на острова.
Края на 70-те/началото на 80-те години на XIX век, британците и французите завладяват част от Полинезия.
1879 г. Чили завладява части от Боливия и Перу.
1886 г. Военноморските сили на САЩ изследват острова.
1888 г. Чили придобива острова след подписване на договор.
1898 г. Британска компания загражда островитяните в резерват (около Ханга Роа).
1927 г. и 1937 г. Чили се опитва да продаде Великденския остров.
1966 г. Чили дава гражданство на островитяните.
1987 г. По-дългата писта означава засилен туризъм.
До 2008 г. 55% от населението на Великденския остров не е коренно.
2009 г. - 2010 г. Островитяните протестират заради имиграцията и земята. Чили изпраща въоръжени сили.
2011 г Интерамериканската комисия за правата на човека разглежда положението на Великденския остров.
2018 г . Правителството решава да ограничи периода на престой на туристите от 90 на 30 дни поради социални и екологични проблеми пред които е изправен островът.
През октомври 2022 г Горски пожар изгори близо 60 хектара площ от острова, причинявайки непоправими щети на някои от моаите (moai) - големите каменни статуи.
Великденският остров и неговите огромни статуи се считат за част от световното наследство, но за съжаление, това забележително място в момента е застрашено - островът е включен в списъка на Смитсониън (Smithsonian) с известни забележителности, застрашени от изменението на климата, а също така, мястото е застрашено и от ерозия на почвата, заради липсата на дървета.
