В науката, дори привидно незначителното може да ни осигури монументални прозрения

 Науката не възприема термина "тривиалност' и нито едно откритие не трябва да бъде подценявано. Открития са възможни не само на космическо ниво, но и често във всяка обикновена среда около нас. 

Галилео наблюдава люлеенето на полилея в катедралата в Пиза и се запитва какви закони определят неговото поведение. 

Нютон твърди, че падането на една ябълка го е вдъхновило да открие Закона за всеобщото привличане. 

Американският физик Ричард Фийнман споделя, че започва работата си върху електрона, която му носи Нобелова награда, след като се опитва да си обясни въртенето на движението на шарките върху въртяща се чиния. 

Айнщайн дори успява да претвори фантазии в прозрения. Като тийнейджър той се пита как ли би виждал света, ако го наблюдава, яхнал лъч светлина. Търсейки отговорите, гениалният физик достига до Специалната теория на относителността и до E=mc² . 

В прочутата си книга ''Съвети към младия учен'', покойният Нобелов лауреат сър Питър Медауар заявява, че ''Всеки учен, на всяка възраст, който иска да направи значими открития, трябва да изучава значими проблеми''. 

Онова, което той забравя да спомене е, че природата понякога завоалира значимите проблеми като тривиални частици от действителността. 

Horn of Africa

  Статията споделя историческите фактори, залегнали в основата на днешния катастрофален недоимък на Африканския рог, където милиони хора се оказват изправени пред опасността от гладна смърт. Те са следствие не само от климатичните, но и в голяма част от икономическите и политическите условия там. 

Африканският рог е засегнат от една от най-тежките кризи в човешката история. 

В известно отношение тази криза е следствие от една "перфектна буря". Тя е резултат от преплитането на най-малко десетина исторически нишки, водещи към империализма и научно-техническия прогрес на 19 век, до съветската индустриализация на 20 век и дори към войната срещу тероризма на 21 век. ...

Миг за себе си

 

 Ако и вие сте от хората, които мислят, че денят просто не може да започне без чаша кафе, със сигурност следващите редове ще ви бъдат интересни, защото са с леко горчив вкус и приятен аромат на кафе :) ... 

Българската космонавтика датира от 1964 година

 Имената на Георги Иванов и Александър Александров са познати на всички, които се интересуват от космонавтика. Но като че ли е по-малко известно какво точно се крие зад полетите на двамата ни сънародници. 

Да, за много хора е неизвестно, но българската космонавтика съвсем не се изчерпва с полетите на Георги Иванов (1979 г.) и Александър Александров (1988 г.). 

Сред звездите дълго време летя  и българска оранжерия, а различна наша апаратура се доказа като изключително надеждна. България, между другото, е единствената страна - членка на "Интеркосмос", която за времето на съществуването на СССР успява да прати в Космоса двама свои представители. Да, вярно е, че би могло да се каже, че съветско-българският полет от 1988 г. е компенсация за не особено успешната мисия през 1979 г., но фактът си остава факт - имаме двама космонавти. 

Всъщност началото е поставено, колкото и невероятно да звучи, още през август 1964 г., когато

Planetesimals

 "Семената" - планетезимали (Planetesimals), дали началото на планетите в младата Слънчева система, са се появили от бурни процеси в диска от прах, заобикалящ Слънцето. Фактът, че тази примитивна скала първоначално е била с много висока шупливост, съвпада с направените компютърни модели. Тоест, първичните скали в Слънчевата система, от които са се формирали планетите, са приличали по-скоро на захарен памук, а не са били твърди. ...

За да добият представа за първичния материал, който е обикалял младото Слънце, астрогеолозите обръщат поглед към астероидите в пояса между Марс и Юпитер - обекти, които не са се съединили, за да образуват планети. Част от тези астероиди се превръщат в метеорити, включително и група скали, познати като въглеродни хондрити. Те съдържат запазен материал от ранните етапи на развитие на Слънчевата система. 

Геолозите подлагат на щателно изследване много от хондритите, паднали на Земята под формата на метеорити, но им е трудно да стигнат и разучат вътрешната им структура, тъй като частиците, от които са изградени, са изключително фини - материалът в метеоритите е субмикронен. 

Все пак е анализирана проба от зърнената структура на метеорита Allende, който пада в Мексико през 1969 г. За целта е използвана дифракция на отразените електрони, която дава възможност да бъдат разгледани частици с размер 0,3 µm. След като е създаден метод за определяне степента на повишаването на плътността на скалата, била определена първоначалната ѝ структура. 

В пробата от метеорита се наблюдава "силна" вътрешна тъкан, която предполага, че най-напред скалата е била доста шуплеста, а по-късно частиците ѝ са се събрали близо една до друга и са преминали в подредено състояние. По този изследователски метод е открито, че пробата от Allende първоначално се е състояла главно от празно пространство със степен на шупливост 70-80 % .

Природен парк "Шуменско плато"

 Природен парк "Шуменско плато" се намира в Североизточна България, част е от Източната Дунавска равнина, в близост до град Шумен, откъдето произлиза и името на платото. 

Този природен парк е уникално съчетание от исторически паметници, богат растителен и животински свят, природни феномени, пещери и скални образувания, въртопи и понори... 

Под смесените широколистни гори от бук, габър, липа и дъб, растат десетки видове цветя, билки и гъби. Орхидеите са запазена марка на парка - 15 вида от 9 рода. 

Най-често срещаните бозайници са благороден елен, сърна, дива свиня, белка, лисица, вълк, язовец, таралеж. А от птиците - синигер, червеногръдка, кос, чинка, черен кълвач, дроздове, скални лястовици, ястреби и други. 

В границите на природен парк "Шуменско плато" е резерватът "Букака" с вековни гори от мизийски бук. Най-дългата (около 3000 м) и най-красивата сред 60-те пещери в резервата е Бисерна в местността Кьошковете, известна още с колонията си от 19 вида прилепи. Влизането в нея обаче изисква специална подготовка и опитни водачи. 

Високо на платото се издига комплексът "Създатели на българската държава", представляващ важни моменти от историята ни от VII до X век. Открояват се фигурите на българските владетели Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I, както и тези на Климент, Наум и Ангеларий, боляри и воини. 

В Шуменското плато са открити археологически останки на стари селища, крепости и скални църкви, гробници и килии по склоновете му в естествено защитени места. 

В парка има шест скални манастирски комплекса, разположени в Осмарския, Троишкия, Калугерския и Дивдядовския пролом, както и в местностите Звездно укрепление и Хисаря при Шуменската крепост. Скалните църкви са трудно достъпни, разположени на 8-10 метра височина. До тях се стига по дървени (въжени) стълби или изсечени в скалите стъпала. Често срещани елементи в тях са наос (naos), нартекс, иконостас, олтарна част с абсида, дъговидни ниши и др. Учените датират тези скални обители по времето на Втората българска държава - XII-XIV век, когато се появява религиозното учение исихазъм  (коренът е от гръцката дума "исихия", която означава "мълчание"), проповядващо стремеж към единение с бога и отшелнически начин на живот. 

В Осмарския пролом се намира Костадиновия манастир, известен с частично запазените си фрагменти от стенописи. Непосредствено над него се намира причудливия природен феномен Халката с форма на око, а на около сто метра е друг скален манастир - Диреклията. От тези труднодостъпни места гледките, които се откриват към Осмарската  (Манастирската) долина, са възхитителни. 

Secrets of Stonehenge

 Когато започва изграждането на Стоунхендж, Великите египетски пирамиди са 500 години в бъдещето. А когато пристигат римляните, завършването му е толкова далеч в миналото, колкото са те от нас. 

Повече от 5000 години след създаването му Стоунхендж ни най-малко не е загубил способността си да интригува. Археолозите непрестанно се опитват да разберат нещо ново за произхода и предназначението му. Идеята, която постепенно се оформя, е че Стоунхендж е бил възприеман като място с чудотворни способности, привличало хора от близо и далеч. В основата на тази сравнително нова концепция са открития, направени с чудотворните способности на технологиите от XXI век - от георадарите и магнитометрията до GPS технологията.

Днешната романтична изолираност на паметника е измамна. Край него има много могили и шествени пътища, чието разположение не е случайно. Според предишни проучвания тези обекти се намират по периферията на голяма "изолирана зона" около Стоунхендж откъдето посетителите в древността са можели да наблюдават, но им е било забранено да пристъпват. ...

Енергията, наречена Любов

 Здравейте :) Много е казано за любовта, но винаги има и ще има още какво да се каже за нея. Просто защото любовта е най-могъщата сила във Вселената, което със сигурност много хора знаят и да, любовта е по-силна от всичко. 

Любовта е съсредоточена кинетична енергия, най-могъщата сила в Природата и отвъд нея. Нека с помощта на астрологичните книги да погледнем отново към енергията, наречена Любов, между мъжа и жената, и се надявам, че ако не сте открили вашата всеобхватна любов, следващите редове може би ще ви помогнат да разберете още за това красиво вълшебство. А ако сте я намерили, то тогава ще прочетете нещо, което вече знаете, но на влюбените никога не им омръзва да мислят за любовта си :) 

И преди да се гмурнем в мислите за любовта, нека да не забравяме, че нашето Настояще е личен избор и ние сами избираме дали, и как да бъдем щастливи сега, пренебрегвайки миналото и бъдещето. ... 

Небето през нощта

 Всички знаят, че небето през нощта е тъмно, а знаете ли защо е така? Задавали ли сте си въпроса "Защо през нощта небето е тъмно?" 

Този въпрос е познат като "Парадокса на Олберс", на името на германския астроном и лекар от XIX век Хайнрих Вилхелм Олберс (Heinrich Wilhelm Matthias Olbers), който го популяризира. Но хората умуват над това поне от 16-ти век. Парадоксът гласи, че ако Вселената е безкрайно голяма, то в нея трябва да има безкраен брой звезди. Оттук следва, че в каквато и посока да погледнем, трябва да попаднем на звездна повърхност. 

Въпреки че отдалечените звезди ще са по-мъгляви, зад тях трябва да е скрита още повече светлина. Ето защо небето би трябвало да е осветено като повърхността на Слънцето и да сияе заради комбинираната мощ на безкрайно множество звезди. Очевидно обаче не е така. Но защо е тъмно? 

Отговорът е или че Вселената не може да е безкрайна, или че не може в нея да има безкрайно много звезди, или че не може да бъде безкрайно стара. 

Кой от тези е правилният отговор? 

В началото на XX век британският физик, основоположник на термодинамиката Уилям Томсън (William Thomson) изказва предположението, че парадоксът означава, че Вселената не е безкрайно стара, затова светлината от далечните звезди не е имала време да ни достигне. Това пък означава, че онази част от Вселената, която виждаме, позната като наблюдаема Вселена, не е с безкраен брой звезди. 

Днес знаем, че дори Вселената да е безкрайна, звездите не се формират достатъчно бързо и не живеят достатъчно дълго, за да я изпълнят със светлина - парадоксът е разрешен. :)  

Ако се интересувате от астрономия, можете да прочетете още за нея в статията 

>> Астрономията - от древността до днес

Българският Йелоустоун

 За парка Йелоустоун в САЩ и прословутите му гейзери се правят филми и е известен по целия свят. А колко са хората в България, които знаят, че в град Сапарева баня също има гейзер? При това е уникален. Единственият гейзер не само в България, но и в Континентална Европа. Температурата му е 103°C, което го прави и един от най-горещите в света. Освен това е и най-буйният измежду всички - пулсира през 5-6 секунди. 

Открит е през 1957 година при сондаж. Дебитът му е 18 л/сек, височината на водния стълб е 18 метра и извира от дълбочина 75 метра. 

С подобно богатство не е изненадващо, че балнеологията в гр. Сапарева баня има древна история. 

Множеството антични монети от римската епоха, намирани в района на града, свидетелстват и за нещо повече от наличието на светилище на лечебните божества. Римляните много отрано са познавали лечебните свойства на минералните води и са ги използвали най-рационално. ...