Има само един малък проблем - научни изследвания са доказали, че да кажеш на детето си, че е умно и талантливо, е ужасна грешка. ...
Още в края на 90-те години на XX век, колумбийски психолози провеждат изследване върху психологията на похвалата.
На група деца е даден тест за интелигентност.
След като децата приключили с теста, на половината от тях им се казва, че трябва да са наистина умни, за да са решили всички пъзели,
а останалите деца са похвалени за усилията им да се справят с теста ("Браво, наистина трябва да си се постарал/а доста.) На тях обаче са дадени по-трудни пъзели.
Децата, похвалени заради усилията си, а не заради интелигентността, определят пъзелите като много по-забавни и следователно вероятността да се занимават с тях в свободното си време е много по-голяма.
Но защо?
Изглежда, че ако кажеш на едно дете, че е интелигентно, това поражда страх от провал, а и го кара да мисли, че не е нужно да работи упорито, за да се справи.
Поради тази причина при такива деца има по-малка мотивация да проявяват необходимите усилия и съответно вероятността за неуспех е по-голяма.
Когато хвалим усилията, насърчаваме детето да се опитва, независимо какви са последствията и така го мотивираме да се старае повече в бъдеще.
Ето защо, когато дъщеря ви получи добра оценка, похвалете усилията й.
По същия начин, когато синът ви спечели място в училищния футболен отбор, похвалете способността му да тренира и да работи упорито в екип.
Такива похвали окуражават усилията и постоянството пред лицето на неуспеха.
Накратко, хвалете усилията, а не способността.