Този въпрос е познат като "Парадокса на Олберс", на името на германския астроном и лекар от XIX век Хайнрих Вилхелм Олберс (Heinrich Wilhelm Matthias Olbers), който го популяризира. Но хората умуват над това поне от 16-ти век. Парадоксът гласи, че ако Вселената е безкрайно голяма, то в нея трябва да има безкраен брой звезди. Оттук следва, че в каквато и посока да погледнем, трябва да попаднем на звездна повърхност.
Въпреки че отдалечените звезди ще са по-мъгляви, зад тях трябва да е скрита още повече светлина. Ето защо небето би трябвало да е осветено като повърхността на Слънцето и да сияе заради комбинираната мощ на безкрайно множество звезди. Очевидно обаче не е така. Но защо е тъмно?
Отговорът е или че Вселената не може да е безкрайна, или че не може в нея да има безкрайно много звезди, или че не може да бъде безкрайно стара.
Кой от тези е правилният отговор?
В началото на XX век британският физик, основоположник на термодинамиката Уилям Томсън (William Thomson) изказва предположението, че парадоксът означава, че Вселената не е безкрайно стара, затова светлината от далечните звезди не е имала време да ни достигне. Това пък означава, че онази част от Вселената, която виждаме, позната като наблюдаема Вселена, не е с безкраен брой звезди.
Днес знаем, че дори Вселената да е безкрайна, звездите не се формират достатъчно бързо и не живеят достатъчно дълго, за да я изпълнят със светлина - парадоксът е разрешен. :)
Ако се интересувате от астрономия, можете да прочетете още за нея в статията