Имената на Георги Иванов и Александър Александров са познати на всички, които се интересуват от космонавтика. Но като че ли е по-малко известно какво точно се крие зад полетите на двамата ни сънародници.
Да, за много хора е неизвестно, но българската космонавтика съвсем не се изчерпва с полетите на Георги Иванов (1979 г.) и Александър Александров (1988 г.).
Сред звездите дълго време летя и българска оранжерия, а различна наша апаратура се доказа като изключително надеждна. България, между другото, е единствената страна - членка на "Интеркосмос", която за времето на съществуването на СССР успява да прати в Космоса двама свои представители. Да, вярно е, че би могло да се каже, че съветско-българският полет от 1988 г. е компенсация за не особено успешната мисия през 1979 г., но фактът си остава факт - имаме двама космонавти.
Всъщност началото е поставено, колкото и невероятно да звучи, още през август 1964 г., когато военният аташе при българското посолство в СССР генерал-лейтенант Захари Захариев е на прием при съветския министър на отбраната маршал Родион Малиновски. Тогава въпросът за българи в Космоса е повдигнат за първи път. Потенциални кандидати са братята Стаменко, Карамфил и Евгени Стаменкови, както и шуреят им, също летец. За това събитие на 16 август 1964 г. пише вестник "Красная звезда".
Пробивът обаче е осъществен през 1977 г. в рамките на програмата "Интеркосмос". В първата група попадат кандидати от Чехословакия, Полша и ГДР. България е във втората заедно с Куба, Унгария, Монголия и Румъния. След няколко заключително критични пресявания (налага се дори да увеличат горната възрастова граница) от стотиците кандидатури остават шест - Георги Иванов, Александър Александров, Чавдар Джуров (син на Добри Джуров), Георги Йовчев, Иван Наков и Кирил Радев. В Москва е решено в основния екипаж да влезе Георги Иванов, а Александър Александров да е негов дубльор.
През март 1978 г. българите отиват в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин". По програма полетът със "Съюз-33" предвижда скачване със станцията "Салют-6". Но при приближаването скоростта се оказва по-висока от разчетената, получава се и повреда. Скачването е отменено. Оказва се, че при опита за корекция от системата за управление прогаря горивната камера на основния двигател. Кацането е свързано с нова поредица аварийни ситуации, всяка една от които застрашава живота на космонавтите. Екипажът успява да осъществи кацане по балистична траектория на 31-вата обиколка на планетата, като ползва резервния двигател. Целият полет продължава 1 денонощие, 23 часа, 01 минути и 6 секунди.
Донякъде е несправедливо, че от дистанцията на времето този полет се определя като неудачен. Да, задачата за скачване не е изпълнена, но космонавтите се справят с всички екстремни ситуации, като апаратурата показва, че през цялото време при невероятното напрежение пулсът на Георги Иванов остава в нормалните граници. Тоест постижението на Иванов и Рукавишников реално е много стойностно, тъй като двамата са действали в невероятно трудни и постоянно променящи се условия.
През 1986 г. министърът на отбраната на България армейски генерал Добри Джуров се връща от посещение в СССР и съобщава, че е успял да се договори за пращането на втори българин в Космоса. Протоколът на подготовката и провеждането на съвместния съветско-български полет е подписан в Москва на 22 август 1986 г. По програмата "Шипка" България инвестира около 20 милиона тогавашни лева в апаратура и бордово оборудване, като голяма част от него се ползват и в следващите полети.
Заявки подават над 300 кандидата, но след медицинските прегледи остават 10 души. В България идват руски лекари, които избират финалната четворка - Александър Александров, Пламен Александров (съвпадението с фамилните имена не е случайно, двамата са братя), Николай Райков и Красимир Стоянов. В крайна сметка изборът пада върху Александър Александров, а Красимир Стоянов му е дубльор.
Александров излита на 7 юли на борда на "Союз ТМ-5" заедно с Анатолий Яковлевич Соловьов (командир) и Виктор Петрович Савиних (бордови инженер). Общата продължителност на полета е 9 дни, 20 часа и 9 минути. Скачването със станция "Мир" е направено на 9 юни. Програмата е изпълнена успешно, проведени са подготвените 59 научни експеримента, а връщането на Земята е с кораба "Союз ТМ-4"
 |
| Soyuz TM-5 |