Един от любимите ми световни автори е историкът Niall Ferguson, който е специалист по финансова история. Той е автор на поредица бестселъри, един от които е ''The Ascent of Money: A Financial History of the World''. Мисля, че всеки трябва да прочете тази книга и ще ви кажа защо това е силно препоръчително. Защото финансовото развитие стои в основата на решаващи събития от световната история, а паричната система е от изключителна важност за развитието на човечеството и модерната визия на съвременния свят. Но въпреки този факт, парите са един от най-малко изучаваните аспекти на историята. Книгата на Niall Ferguson дава възможност за получаване на информация във връзка с естеството на паричната система и нейната важна роля по пътя на човешката цивилизация.
Niall Ferguson споделя в едно от своите многобройни интервюта, че ...
изкуството, също като политиката, икономиката, войните и обществото, е неразривно свързано с финансовите механизми. Тази връзка може да се проследи чак до Италия в края на 14-ти век.
"Съвременното банково дело се ражда през Ренесанса, когато банки, като тази на семейство Медичи започват да функционират по-сложно от предшествениците си. Те не просто са отпускали заеми на крале тук и там, а са разполагали със сложни балансови отчети, практикували са много видове транзакции и са оперирали в множество центрове. Ренесансът, който ни кара да мислим основно за изкуство и архитектура, е бил в период на финансова трансформация, без която всичкото изкуство и архитектура нямаше да са възможни.'' казва Ferguson.
В Италия възходът на сложно функциониращите банки финансира голяма част от Ренесанса. Във Великобритания появата на облигационните пазари, където правителствените и корпоративните дългове могат да се купуват и продават, се превръща в основен фактор за успеха на Британската империя. "Възходът на пазара на облигации до доминиращата му позиция през 18-ти и 19-ти век е изключително важна част от историята. Невъзможно е да си представим британската хегемония през 19-ти век без могъществото на финансовия пазар в Лондон'.''
Ferguson смята също, че в периода на Наполеоновите войни (1799-1815 г.), финансовата сила на Великобритания е дала предимство на страната. "Военното предимство в Наполеоновите войни всъщност е на страната на Франция. Наполеон е гениален генерал, а французите се сражават с повече плам. Те постоянно побеждават, когато шансовете са 50:50. Но решаващата дума има фактът, че британската финансова система е по-добра от френската. Френската е слаба преди революцията (1789 г.), а след това е била напълно унищожена заради инфлацията. В крайна сметка Наполеон трябва да финансира военните си действия с ресурси от покорените народи. Това дестабилизира империята.За разлика от французите, британците могат да финансират войната от заможни британци и холандци посредством пазара на облигации. Те нямаше да се радват на военноморското господство преди Битката при Трафалгар, ако не разполагаха с този огромен финансов механизъм, който да го финансира. Без финансовото предимство, унищожаването на Френската империя щеше да трудно.'''
Историята изобилства с доказателства, че стабилната финансова система е едно от най-силните оръжия на воюващите. Ferguson обяснява, че в двете световни войни Централните сили в страните от Оста са много по-слаби във финансово отношение от западните демокрации, а в американската Гражданска война точно неспособността на Конфедерацията да финансира военните си опити прави успеха невъзможен. "Смятам, че е почти невъзможно да се намери война след Ренесанса, зад която да няма финансова основа.'''
Докато едни нации се развиват благодарение на финансовите си умения, други страдат заради липсата им. На пръв поглед Испанската империя от 16-ти век не изглежда застрашена от стагнация. Конкистадорите в нейните колонии от Новия свят добиват огромни количества ценни метали и се смятало, че те ще направят испанската корона невероятно богата и могъща. Вместо това испанците научават полезен урок за значението на ефективната финансова система. Златото и среброто от Новия свят просто катализират инфлацията, а лесният достъп до ценни метали може да е възпрепятствал иновациите и така да се е стигнало до забавяне на икономическия растеж. В резултат Испания изостава, докато останалите европейски сили, които се фокусират върху финансовото развитие, а не просто върху натрупването на състояние, стават първенци в зората на съвременната епоха.
"'Испанците мислят, че парите са нещо, което добиваш от земята. Но парите са нещо повече от метал, който претопяваш и превръщаш в монети. В края на краищата това са просто знаци, а стойността им зависи от количеството, което произведеш. Това, което осъзнават холандците, италианците и британците, е че е необходима много по-сложна финансова система, за да се мобилизират спестяванията. Идеята на финансовото инженерство и финансовата технология е с инвестиционна цел да пренасочат спестяванията на хората от инертното им състояние "под дюшека" или в банката, към местата, където са най-необходими.''
Можем да направим сравнение и с историята на две южноамерикански съпернички - Аржентина и Чили. Преди малко повече от век Аржентина се намира в икономически силна позиция - през 1913 г. тя е една от десетте най-богати страни в света. Изобилните природни ресурси и дългото атлантическо крайбрежие са предпоставки за просперитет през 20-ти век, но това така и не става. Честата политическа нестабилност води до няколко нови режима, които опитват различни финансови трикове, за да финансират популистките си програми. Инфлацията се покачва и дълговете растат, докато през 2001 г. аржентинското правителство е принудено да просрочи целия си външен дълг.
''Това, което се обърква в Аржентина е причинено от самите политици, които не могат да устоят на изкушението да крадат от спестяванията на хората и така разклащат стабилността на банките и променят правилата. Това е чист пример как просперираща страна може да обеднее заради лошо финансово управление'', казва Фъргюсън в едно свое интервю по темата.
Тъй като Аржентина е била в криза, тя търпи набези от много страни по целия свят, като най-унизителният е дело на съседката ѝ. В Чили също върлува политически смут, а катастрофалното управление на крайнолявото правителство на Алиенде оставя икономиката на ръба на пропастта и е изтласкано от военния преврат през 1973 г. Новият диктатор е Аугусто Пиночет, човекът, който си спечелва световно порицание заради практикуването на мъчения и политически убийства.
Въпреки жестокостта на режима на Пиночет чикагският икономист Милтън Фридмън отива в Чили, за да консултира диктатора как да спаси икономиката. Пиночет се вслушва в съветите и включва в чилийското правителство няколко чилийски икономисти, получили образованието си в Чикаго. Така наречените "'Чикагски момчета''' въвеждат обширна програма за финансови реформи, които включват и радикална промяна на пенсионната система. След тези мерки чилийската икономика започва бързо да се възстановява.
"Реформите се оказват ефективни и режимът на Пиночет постига безпрецедентен икономически успех в Южна Америка. Това не може да се обясни с цената на медта или някакъв технологичен напредък.''' Става въпрос само за финанси. Въпреки всички нарушения на човешките права, режимът на Пиночет осъзнава нуждата от икономическа модернизация.
От векове финансите са ключов фактор в безброй водещи събития и тенденции по цял свят. Но ако се интересувате от история, със сигурност сте наясно, че рафтовете с книги не изобилстват от томове по финансова история.
Липсата на фокус върху финансите е повод за тревога. Този факт сериозно тревожи и Niall Ferguson.
"Финансовата история би трябвало да има същата тежест като военната история, културната история, социалната история и политическата история '', заявява той. - Финансистите са също толкова интересни за изучаване, колкото генералите, кралете и министър-председателите, и трябва да признаем този факт. Трябва да спрем да се преструваме, че те играят второстепенни роли."
Защо Фъргюсън смята, че много от колегите му историци не виждат нещата като него? Дали сложността на финансовата история не отблъсква академиците? "Наистина тя изглежда по-трудна в техническо отношение от военната история например, въпреки че тя е също толкова сложна. Просто хората са по-уверени, когато я преподават и пишат за нея. Хора, които нямат и понятие от война и не са участвали в битки, пишат военна история с невероятна увереност, но намират финансовите пазари за плашещи. Наистина не разбирам защо се получава така, понеже в много отношения аз и вие имаме много повече опит във финансовите транзакции в ежедневието си, отколкото във войната.''
Една от основните причини финансовата история да бъде пренебрегвана може би е това, което Niall Ferguson нарича отдавнашното ''културно предубеждение'' срещу финансите. "Не смятаме, че е “„правилно“. Все още инстинктивно усещаме, че е по-добре да твориш или отглеждаш нещо, отколкото да извършваш финансови транзакции, и точно това предубеждение към финансите е причината да не ги преподаваме в училище. Парите не се смятат за достойна част от съвременната цивилизация."
Това пренебрежение към финансовата история може би е на път да се промени заради финансовата криза. Макар според Фъргюсън сривът да е засилил стари и недиференцирани стереотипи относно това, което нарича "мръсната страна на парите", според него той води и до засилен интерес към историята на парите. "Хората осъзнаха, че не може да се живее само с икономика, казва той, - Много от работещите във финансовия сектор в момента се опитват да компенсират изгубеното време, като четат някои от класическите трудове в областта. Междувременно се увеличават талантливите студенти, които се захващат с дисертация по финансова история.''
Няма съмнение, че когато се пише историята на изминалите няколко години, финансовият аспект ще бъде неизбежен. "Онези, които се опитват да разберат историята на нашето време, ще бъдат принудени да си зададат въпроса: "Какво причини финансовата криза?" Финансово неграмотните историци ще бъдат неспособни да отговорят."
По време на Голямата депресия от 1930-те след срива на Уол Стрийт и фалирането на банките в САЩ следва драстично намаляване на кредита, което има опустошителни последствия, защото хората не могат да заемат пари и когато това се случи, икономическата дейност се свива осезаемо. Няма ли кредит, няма и бизнес.
Днес парите редовно присъстват в заглавията и продължават да влияят върху мащабни глобални събития, като някои от бунтовете в Близкия изток, Северна Африка и други страни, които се дължат на значителното покачване на цените на храните, а само по себе си то е директен резултат от глобалната инфлация, причинена от отпечатването на парите по време на кредитния срив. Финансовото неравенство в много от тези страни, също е факт. "Когато елитът събира рентите от износа на петрол, мнозинството е изключено от кредитната система.''
Може би основната тенденция на 21-ви век е постепенният завършек на 600-те години господство на Запада и надигането на Изтока. Тази тема разглежда Niall Ferguson в книгата си "Цивилизация - Западът и останалите" (Civilization: The West and the Rest).
Чуждестранните инвестиции помагат за създаването на китайското икономическо "чудо", а финансовата криза на Запад решително ускорява преминаването на икономическата сила на Изток. Въпреки това Фъргюсън намира, че в тези страни все още има какво да се желае по отношение на финансовото развитие. "Китайската и индийската банкова система все още са доста неразвити и попадат под значителен правителствен контрол. Това трябва да се промени, ако азиатците искат да развиват потребителския си кредит и пазарите на ипотеки."
Въпреки развитието, настъпило през вековете, финансовите системи очевидно все още са нестабилни и когато нещата кривнат от правия път, последиците може да са изключително сериозни. Независимо от това, разрастването на финансите и ролята на парите, като цяло са от огромна полза за човечеството.
"Не можем да отречем, факта, че финансовата еволюция е променила света към по-добро. Дори най-лошата депресия не ни праща обратно в древността. Дори най-лошата криза не връща стрелките съвсем. Имали сме трудни моменти, но когато те отминат, ще бъдем в по-добра позиция от баба си и дядо си. Разбира се, това не се дължи само на финансите, а и на технологията и науката, но финансите са неотделна част от процеса на човешкото развитие и мисля, че е време да произнесем този факт.
Цивилизацията ни зависи от финансовата система, която взима парите от мястото, на което се намират, и ги пренасочва там, където са необходими. Ако това не се случваше, в ръцете на определени хора щеше да има огромни купчини злато, а останалите щяха да се препитават със земеделие. Това се нарича предмодерен свят и слава Богу, сме се измъкнали от него."
