 |
| Microlensing - NASA Science |
Идеята за gravitational lensing първоначално е разработена от Albert Einstein.
Общата му theory of relativity описва гравитацията като изкривяване на времето и пространството. Айнщайн разбира, че гравитацията има силата да изкриви не само траекторията на движещи се обекти, но и на лъчите светлина. Теорията му разкрива как гравитацията на масивна галактика може да увеличи светлината от далечни небесни тела подобно на гигантска космическа оптична леща.
Микроленсингът прилага същите принципи при по-малки мащаби и позволява на астрономите да засичат обекти с размера на планета благодарение на ефекта, който оказва гравитацията им върху светлината от звездите зад тях.
В астрономическо отношение междузвездните планети са сравнително малки, така че ленсинг ефектът, който създават, трае само 1-2 дни. Това означава, че трябва да се правят снимки на Космоса на малък интервал - на всеки 10-60 минути, за да се наблюдават настъпилите промени в яркостта на звездите. Обектите, които се фотографират в астрономията са неясни и е необходимо дълго време на експозиция (long exsposure time), за да съберат достатъчно светлина. За щастие, вече има иновативните сензори за слаба светлина, които правят снимките по-бързо. Помагат и wide-field telescopes, защото с тях могат да се наблюдават повече обекти и така скоростта на сензорите се използва максимално.