Прекрасният месец март носи със себе си не само пролетта, но и датата на големият български празник З март - денят, на който ние българите отбелязваме освобождението на България от османско иго.
Освен този безспорно голям за всички българи празник, през месец март има и още един велик ден, който дава повод за празнуване - 8 март. Въпреки че този ден не е отбелязан празнично с червено в нашите календари, и въпреки противоречивата си репутация, той е, и ще продължи да бъде празник. Често на 8 март се питаме какво точно празнуваме, но историята зад обявяването му за международен ден на жената разкрива борба за права и свободи, които днес приемаме за даденост.
Нека хвърлим светлина върху женската еманципация и върху женския празник, който я предшества. Празник, на който се честват идеали, тези идеали за равенство, за които са се надигнали жените в не толкова далечното минало.
А знаете ли кои са трите цвята на Международния ден на жената и защо? Четете нататък и ще разберете :) ...
Денят на жената се ражда в обстановката на активни социални и политически протести. Когато в края на 19 и началото на 20 век индустриализацията набира все по-голяма скорост в развитите страни, работниците в предприятията вече не са само мъже, а и жени. Но все още е съществувало силно изразено разделение на половете. Жените са работели предимно в текстилни и шивашки предприятия, където условията на труд са били изключително лоши, а заплащането много ниско. Жените освен това не са разполагали с избирателни права. На базата на тези факти, предпоставките за масово недоволство били налице.
Първият масов протест се случва през 1857 г. в Ню Йорк именно на 8 март. Работнички от различни текстилни предприятия се обявяват срещу нетърпимите условия на труд и нищожното заплащане. Полицията бързо успява да овладее положението, но искрите вече са запалени, и то не само в Америка, а и в Европа.
Скоро стават факт и първите работнически синдикати. През 1866 г. в САЩ е създаден Националният работнически съюз. Това е първата инициатива от този тип в страната и въпреки че съществуването ѝ е по-малко от десет години, тя разкрива пътя за бъдещи сдружения с подобна цел. През 1886 г. е създадена Американската федерация на труда, чиято дейност продължава чак до 1955 г. Във Великобритания първият официален синдикат е създаден през 1871 г.
В България работническите организации са силно повлияни от създадената през 1891 г. от Димитър Благоев Българска социалдемократическа партия.
Независимо че се намират в различни държави, синдикатите се борят за едно и също - по-добри условия на труд, 8-часов работен ден и увеличаване на дневното работно заплащане, грижи за работниците в случай на злополука, изплащане на помощи за работещите майки.
В началото обаче профсъюзите не постигат особен резултат и положението на работещите жени не се подобрява, което води до нови стачки. През 1908 г, отново в Ню Йорк и отново на 8 март, на протест излизат 15 000 жени. Лозунгът им е "Хляб и рози", като хлябът символизира икономическата стабилност, а розите по-добри условия на живот.
Протестът през 1908 г. в Ню Йорк е организиран от Социалния и политически съюз на жените, чиито цветове са бяло (чистота), лилаво (достойнство и себеуважение) и зелено (надежда и нов живот), а протестиращите носят дрехи в тези цветове. Ето защо тези три цвята са избрани за цветове на Международния ден на жената.
Протести не липсват и в България. През месец юли 1909 г. в Кибритената фабрика на гара Костенец избухва продължилата цели 133 дни работническа стачка. Протестиращите са предимно жени и девойки, които освен за по-високо заплащане и 8-часов работен ден се борят и за обезщетение в случай на трудова злополука и безплатна медицинска помощ. Стачката обаче е безмилостно потушена.
В отговор на масовите недоволства Американската социалистическа партия приема декларация и обявява последната неделя на месец февруари за Национален ден на жената. Така за първи път Денят на жената се чества в САЩ на 28 февруари 1909 г. Там продължава да се отбелязва в последната неделя на месеца до 1913 г.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген, Дания, Социалистическият интернационал организира първата международна конференция на жените социалистки. Именно на тази конференция влиятелната немска социалистка Клара Цеткин дава предложението да бъде обявен "Международен ден на жената". Предложението се приема единодушно от стоте участнички от 17 държави. Денят е обявен в чест на движенията за права на жените, включително и на правото им на избирателен глас (движението е известно като "суфражизъм"). Дата на честването не е фиксирана, но това не пречи на жените активистки.
Още на 19 март следващата година - 1911, Денят на жената е отбелязан от милиони хора в Германия, Австрия, Дания, Швейцария. Отбелязва се и в България, но само с беседи сред малка група социалисти.
В Русия Денят на жената се чества за първи път като част от движенията за мир в навечерието на Първата световна война. Това става в последната неделя на февруари 1913 г. След като до 1917 г. във войната загиват 2 милиона руски войници, жените отново избират последната неделя на февруари за своя протест за "хляб и мир". Четири дни по-късно царят на Русия Николай II е свален и временното правителство дава на жените право на избирателен глас. Тази историческа неделя се пада на 23 февруари по Юлианския календар, използван в Русия, и на 8 март по Грегорианския.
През 1920 г. се провежда и Втората международна конференция на жените комунистки, на която за международен ден на жената се предлага датата 8 март. След Октомврийската революция представителката на болшевиките Александра Колонтай убеждава Ленин да обяви 8 март за официален празник. Той го прави, но денят остава работен до 8 май 1965 г, когато с декрет е обявен за неработен ден в СССР.
В България празникът започва да се чества след 9 септември 1944 г. Комунистическата партия всъщност използва идеалите, които стоят зад Деня на жената, за пропагандни цели. Така той добива социалистическа окраска и в много от страните от бившия съветски блок се смята за отживелица и символ на стария режим.
През 1975 г. ООН обявява 8 март за Ден на правата на жените, а годината е обявена за Международна година на жените.
Днес 8 март се отбелязва в редица държави, но с годините е загубил много от политическия и социалния си заряд. Признанието на социалните, политическите и икономическите постижения на жените е останало на заден план и празникът се възприема не толкова като Ден на жената, колкото като Ден на майката, на който е прието мъжете да подаряват цветя и символични подаръци на майките, съпругите и близките си жени. Малко са тези обаче, които си задават въпроса каква е целта на този жест и го изпълняват водени основно от традицията. И точно тук идеалите за равенство, които така силно са мотивирали "празнуващите", се размиват. Но не е толкова трудно да проясним картината - трябва само да се огледаме и да видим, че онова, за което са се надигнали жените преди малко повече от столетие, вече е факт, а на 8 март празнуваме именно победите, извоювани в борбата, задължителна за всяка личност - тази за равенството, свободата и правото.
