Влажните зони на нашата планета са уникални, специфични места, където може да се видят предимно птици, но също така и много други животни.
Един от проблемите с влажните зони е, че хората често ги отводняват, изсичат дърветата и ги превръщат в обработваеми земи. За щастие много от тези места, макар и далеч не всички, са под защитата на международно споразумение, известно като Рамсарска конвенция. Тя е кръстена на иранския град на брега на Каспийско море, където конвенцията е подписана през 1971 г.
Днес това споразумение защитава около 2000 влажни зони в 160 страни, като сред тях е и българският Биосферен резерват "Сребърна". Общата площ на зоните е около 18,7 млн. кв. км. С най-много защитени територии - 168, е Великобритания.
Ето някои от известните и не чак толкова известни резервати и национални паркове и техните чудеса.
"Какаду" е разположен в тропическия север на Австралия, а сезоните там са наречени с типичната австралийска точност - Сухия, Влажния и Преходния. По време на влажния сезон (декември-март) ниските части на "Какаду" се превръщат в огромни залети от вода територии, а птиците се настаняват да гнездят. ... Ако ги обезпокоите, черно-белите гъски Anseranas semipalmata се вдигат във въздуха и може да намерите скритите в тревата яйца.
През сухия сезон (април-септември) водата се оттегля във верига от езерца, известни като билабонги. Черногуши щъркели, чапли и патици ловят риба и газят в калта, забравили за крокодилите, които се припичат на слънце наблизо. За фотографите ще е много трудно да решат какво първо да снимат...
Преходният сезон е времето между сухия и влажния. Въздухът става тежък за дишане от влага, започват бури. По време на тези гръмотевични бури може да се види как питоните буквално покриват земята и ловуват под отблясъците на светкавиците. Гледката е невероятна.
Системата Сейнт Лусия, Южна Африка
 |
| Lake St Lucia, South Africa |
Горите по бреговете се огласят от мяукащите викове на птиците носорози и от клопането на бананоядите. След падането на нощта се появяват хипопотами и антилопи дукери. Ако чуете странно тропане и тракане, това най-вероятно са бодливи свинчета. И това е само една от общо четирите зони от парка "иСимангалисо", включени в Рамсарската конвенция.
НП "Доняна", Испания
 |
| Doñana National Park, Spain |
За Националния парк "Доняна" пише още Ерик Хоскинг, един от първите фотографи на птици. Паркът обхваща 543 кв.км, като 135 кв.км са защитена територия от блата, плитки потоци и пясъчни дюни. Основна заплаха за парка са постоянното пресушаване на блатата, ползването на водата за напояване на обработваемите земи и разрастването на туризма. В "Доняна" може да се видят хиляди розови фламинго, диви гъски, които зимуват тук, както и много видове чапли. Човешката дейност застрашава парка и постепенно унищожава части от него, но през 1989 г. беше установена буферна зона, която да предпази оцелелите територии.
 |
| Doñana National Park, Spain |
Влажна зона "Ансьон", Швеция
 |
| Ansjon Wetland, Sweden |
Срещите с птиците започват още докато вървите към езерото. В брезите край пътя се обаждат мъжки чинки, поразително пъстри в лятното си оперение - черно, оранжево и бяло.
Самото езеро Ансьон е заобиколено от голямо мочурище. През него минават мостчета и дървени пътеки. Може да се срещнат сиви жерави, златисти булки и бойници. Ако дойдете през август, ще видите как малките жерави, все още кафяви на цвят, гонят родителите си из този мочурлив рай.
В самото езеро има кули за наблюдение, които откриват чудесна гледка към водите му, покрити
с най-различни видове патици. Звънарките се гмуркат, а мъжките се отличават с белите си гърди и кореми и лъскаво зелените си глави.
От гората излизат елени, за да пасат по края на мочурището. Снегът по околните планини се задържа до началото на лятото и се получава страхотен контраст между зеленото мочурище, белите върхове и тъмносиньото небе.
Във втората част ще погледнем към невероятни и магнетични влажни зони в Куба, Индия, Великобритания и Еквадор. До скоро :)
