Този приятен, слънчев ден със свеж пролетен вятър, е способен да прогони всички кошмари... :)
И така, с чисто и ясно съзнание можем да навлезем в една тема, темата за съзнанието, чието точно дефиниране отдавна е предизвикателство за философите.
Съзнанието ръководи начина, по който възприемаме реалността, и ни казва, че съществуваме. Благодарение на съзнателния ум, можем не само да реагираме на външни стимули, както правят простите организми. То ни предоставя сложен модел на тази реалност, който носи огромни еволюционни предимства при Дарвиновата борба за оцеляване в непрестанно променящата се среда. ...
Въпреки че съзнанието е нещо, което повечето хора смятат, че имат, то се оказва удивително трудно за определяне. Още през 5-ти век философът и католически светец св. Августин Блажени определя себеосъзнаването като основен аспект на съзнанието и заявява: "Аз разбирам, че разбирам." Необходими са още 1200 години, за да се появи първата реална дефиниция на съзнанието - английският философ Джон Лок заявява, че това е "възприемането на онова, което преминава през собствения ум на човека". А за да отговори на въпроса как се е появило това "възприемане", френският философ от 17-ти век Рене Декарт прилага безупречна според него логика и заключава, че осъзнатият ум определено не е направен от същото, от което са направени мозъците и телата ни. Това разграничение днес се нарича Декартов дуализъм. Но едва в средата на 19-ти век изследователите имат възможност да се захванат с мистерията на съзнанието благодарение на откриването на упойващите средства. Вещества като етера ни карат да изпадаме в безсъзнание. Така физически е доказано, че съществува близка връзка между тялото и ума, която напълно противоречи на твърдението на Декарт.
Изследователите се захващат да разнищят "неразрешимия проблем", като се стремят да обединят субективните преживявания на ума с обективното изследване на мозъчната активност. Откриват доказателство, за изумителното забавяне от седем секунди между мозъчната дейност, свързана с определено решение, и осъзнаването на това решение. Така че, не се учудвайте, ако след взетото решение, изведнъж промените позицията си - просто сте го осъзнали и сте се вслушали в съзнанието си :)
Тези открития нанасят удар върху възвеличаваната идея за свободната воля, тъй като намекват, че действията ни не са породени от съзнанието, а от неосъзнатата мозъчна дейност, която ние не регистрираме. В такъв случай свободната воля би трябвало да се свежда до това съзнателно да решим да не действаме по начина, определен от несъзнателния ни ум.
Екипи за научни изследвания от САЩ и Франция са работили с будистки лама от Тибет, който неколкократно може да "превключва" на различни умствени състояния и да ги задържа за около минута, което е повече от достатъчно, за да се съберат необходимите данни.
Съюзът между най-новите технологии и древни духовни практики може да доведе до открития относно способността ни да контролираме невралните коредати на съзнанието (НКС) (видове мозъчна активност, свързани със съзнателните преживявания).
Въпреки това съюзът все още не дава отговор за някои от най-големите загадки на съзнанието. Защо изобщо го имаме и единствено хората ли са "в съзнание"?
Възможно ли е съзнанието да е квантово?
През 1989 г. професор Роджър Пенроуз (Roger Penrose) излага една от най-противоречивите теории за съзнанието. На пръв поглед научната област на професора - квантова механика, законите на субатомния свят, няма нищо общо със съзнанието.
В своя бестселър The Emperor's New Mind той твърди, че способността на човешкия ум интуитивно да достига до истини за Вселената е резултат от специален вид изчисление, породено от квантови ефекти в мозъка. Той предполага, че тези ефекти могат да обединят мозъчната дейност и да породят усещане за единно, непрекъснато съзнание.
По-късно, заедно с американския анестезиолог Стюарт Хамероф, Penrose твърди, че тези квантови ефекти протичат в малки протеинови цилиндри, наречени микротубули, които се намират в нервните клетки...
Опитите за разгадаване на съзнанието не са малко. Най-важното все пак е това, че го имаме, че сме осъзнати създания, а не просто такива, които сляпо се препъват и се надяват, че рефлексите им ще ги пазят невредими...