САЩ е страна със сложна, вълнуваща история, която в много случаи е доста потресаваща. Америка не е само Лос Анджелис, Чикаго, Ню Йорк и Вашингтон. САЩ е една истинска федерация на различия. Какво отличава САЩ от останалите страни по света? Каква част от историята на САЩ е формирана от европейските заселници? Войнствена ли е културата на Америка или не е точно така? Кои от войните, в които Америка е участвала, са оказали най-голямо влияние върху развитието ѝ? ...
Има две основни неща, които отличават САЩ от другите страни по света. Първото е, че ...
САЩ е създадена от едно официално обявяване на намерения - Декларацията на Независимостта, в която без каквито и да е проблеми и противоречия е залегнала невъзможно оптимистичната идея, че всеки има право на свобода и равенство. Декларацията за американците, които обръщат много повече внимание на историята от европейците например, е един жив документ. Има една нагласа, че да си американец означава да се свържеш с набор от политически идеи, а не само с култура, обичаи, релеф или начин на живот.На второ място, САЩ е страна, която винаги се е основавала на, а и всъщност е приветствала имиграцията. Това не означава, че никога не е влизала в конфликт със собствения си оптимизъм относно претопяването на нациите в едно, но продължава да се придържа към този принцип и затова е възможно някой с корени в Хавай, Кения, и Канзас днес да стане президент. Представяте ли си нещо такова да стане във Великобритания? В САЩ да идваш от другаде и въпреки това да си истински американец - полски американец, афроамериканец, китайски американец, е възможно по начин, немислим в останалите страни по света.
Исторически, ролята на европейските заселници в САЩ е значима във връзка с екстатичната религия. Америка до голяма степен е презокеанска транспозиция на Англия на Кромуел. По онова време всички са били обхванати от треската на религиозния екстаз. Оттам започва всичко. Идеята, че Америка е място за възраждане, води началото си от пуританите от 17-ти век.
Европейските идеи за политическа свобода оказват влияние в най-рационалния край на спектъра. Преди Американската война за независимост един от основателите на нацията - Томас Джеферсън отива в местната обществена библиотека и изчита документите за Английската гражданска война и за английския философ Джон Лок. Освен това той се запознава с писаното за хората от републиката на Кромуел и с политическата им теория, съгласно която всички се обединяват, за да създадат едно ново общество на равни - това е много важно.
Съществува дълбоко вкоренено схващане, че Америка воюва, за да се защити или за да освободи други нации. Но до голяма степен заради Джеферсън, има усещането, че никога не е искала наистина да бъде войнствена култура. За разлика от Великобритания, която безкомпромисно е изпращала войниците си на обучение, или Прусия, където хората са били изпращани в армията без съгласието им. Америка винаги е смятала, че разполага с граждани бойци. Тя не е имала голяма армия до Гражданската война. Трябва да се отбележи, че тя губи невинността си малко по-рано - в Мексиканската война 1846-1848, когато ентусиазирана армия от доброволци тръгва на бой, водена от експанзионистични подбуди. В отношението на САЩ към войната се забелязва това раздвоение Джекил - Хайд. От едната страна е идеята на политическия съперник на Джеферсън - Александър Хамилтън, че Америка трябва да разполага със силна армия и че не бива да изпада в положение да разчита на бойци аматьори, защото в такъв случай никога няма да може да се защити или да наложи волята си в света. Насреща стои схващането на Джеферсън, че да поддържаш професионална армия, да имаш огромна военна структура означава, че поемаш риска да потъпчеш свободата.