Развитието на политиката започва от ранните години на човешката раса. От праисторически времена тя е свързана с историята, географията и биологията. До някаква степен, политическото развитие на Европа е обусловено на случайността, но не е случайно, че Западът разпространява политическия си модел в различни части на света. Просто защото той работи добре и много общества се стремят към западния образец.
Връзката на биологията с политиката е факт. През 20-ти век, реагирайки срещу дарвинизма, срещу Холокоста и срещу хора, желаещи да злоупотребяват с науката, представители на социалните науки се опитват да докажат, че биологията не влияе на начина, по който хората организират или управляват институциите си. Но съществуват доказателства, че случаят не е такъв. ...
Всеки е наясно, че имаме своя природа и че тя ни кара да правим определени неща. Не е нужно да си велик биолог, за да разбереш, че непотизмът е постоянен фактор или че хората ще се опитват да манипулират политическата система, за да осигурят своите потомци. Покровителството е един абсолютно естествен модел на взаимоотношения. Да, точно така стоят нещата в политиката - неестествено е да предпочетеш някого на базата на квалификация или някакъв абстрактен изпит.Влиянието на географията върху начина на развитие на политическите институции е огромно. Нека погледнем къде все още има племенни общества - само в планините, в районите с гъста тропическа и екваториална растителност, и в пустините. За това има географско обяснение и то е, че за общностите на ниво държава е доста трудно да изпратят армии на такива места. Това е една от причините за късното развитие на Западна Европа. Римската империя успява да установи една огромна политическа формация по цялото Средиземноморие на базата на воден транспорт, но среща сериозни трудности при проникването в земите отвъд Рейн и Дунав, защото Европа е доста гъсто заселена. Географията пречи на този континент да започне да изгражда съвременни политически единици.
Развитието на съвременната либерална демокрация в Европа зависи от множество непредвидени исторически фактори. Един от тях е свързан с католическата църква, която разклаща основите на роднинството и същевременно създава институционалната основа на правовата държава. Друг фактор е привидно случайното оцеляване на феодални институции като съсловните представителства или парламентите в съвременния свят, от които се ражда парламентарната демокрация в Англия, а след това и в САЩ. После, по щастлива за тях случайност, в Англия поддръжниците на парламентаризма се оказват достатъчно сплотени, за да обезглавят Чарлз I и да удържат фронта срещу монархията, докато в други европейски страни не успяват. Без тези събития световната история би изглеждала по съвсем различен начин.
Западната система, която е с функционираща правова държава и политическа отговорност, като че ли е оптималната. Тя представлява матрицата, в която може да функционира изцяло обновената капиталистическа пазарна икономика. Освен това хората я предпочитат, защото харесват свободата на личността и зачитането на личното достойнство, които обществото осигурява. И точно затова много общества се стремят към западния образец. Самата поява на тези институции в началото е просто въпрос на късмет. Принос за това имат множество исторически случайности. След утвърждаването им обаче и особено след като технологиите осигуряват на различните общества възможности да научават повече едно за друго, шансът вече не играе толкова важна роля. Хората разглеждат света, виждат кой преуспява и се питат защо те не се справят толкова добре. Именно този тип конкуренция предизвиква институционалните промени във всяко общество. Затова не е въпрос на случайност, че Западът разпространява модела си навсякъде по света, а е затова, че той работи много добре.
Има някои страни обаче, които въпреки вековните си контакти със Запада, все още не могат да реализират западния тип институции. Това е така, защото политическите институции се формират на базата на всякакви видове специфични причини. Една от най-важните е военното съперничество. Китайците нямаше да изградят силна държава толкова рано, ако не бяха преминали през 400-годишен период на непрестанни военни конфликти. Същото важи и за ранните години на съвременна Европа. Освен това в Китай и в Стария свят този вид институционално формиране или обновяване е продължило дълго и е преминало доста болезнено. Създаването на подобни институции е изключително трудно и тази материя е наистина доста сложна, като се има предвид какво очакват хората. Да погледнем Субсахарска Африка, в която до колонизирането в края на 19 век има сравнително малко общества на ниво държава. После колониалните режими налагат политически институции от западен тип, които при получаването на независимост се оказват обременени с граници без политически смисъл. Сега там има условни граници и слаби държави., които не отговарят на голяма част от основните социални реалности.
Ние приемаме значимостта на политическата система за даденост до такава степен, че преставаме да мислим за тези неща. Това най-вече е проблемът с американската външна политика през последните двадесет години. Съществува някаква историческа амнезия, която пречи на хората да осъзнаят колко трудно е да се изгради демократично общество, да се създават институции.