Най-голямата долина на света - Рифтовата долина в Африка, е заобиколена от магичните планини с вулканичен произход Кения и Килиманджаро. Мястото е пленително и статията днес е точно за тази изключителна долина, където природните сили са създали спиращ дъха пейзаж и истински еволюционен рай на фона на снежната Килиманджаро.
Как високопланинското растение лобелия оцелява в нощния студ и защо перата на фламингото са розови? Ако не знаете отговорите, ще ги научите тук :) ...
В началото искам да обърна вниманието ви към малко известното плато Kitulo (Kitulo National Park), което е първият национален парк в тропическа Африка, и е създаден, за да защитава растения, а не животни. Това са величествени поля високо в релефните планини на Южна Танзания.
 |
| The Kitulo Plateau |
Мястото е известно още като "Garden of the Gods". Местните жители ги наричат "Bustari ya Mungu" (Градината на Бог), а за ботаниците това е "Серенгети на цветята". Тук процъфтяват няколкостотин вида цветя, включително повече от 40 вида орхидеи, протея, здравец, алое, лилии, маргаритки и книпхофия. Китуло се намира над езерото Малави (Lake Malawi) и е важен водосборен район за околността. А като добавим обилни дъждове към почва, богата на вулканична пепел, се получава това плодородно местенце. Тук, цветната експлозия трае от декември до април и е една от най-красивите на континента, но тази част от Африка често остава скрита за човешкото око.
.jpg) |
| Lake Malawi National Park (UNESCO) |
Рифтовата долина в Африка е наричана още и Долината на Грегъри, тъй като неин откривател е смелият шотландски геолог Джон Уолтър Грегъри, който през 1893 г. тръгва на експедиция от кенийския бряг навътре в континента. След няколкоседмично изтощително пътуване стига до стръмен склон на изток от езерото Богория (Lake Bogoria). Когато се връща в Европа, Грегъри описва геологията на необичайния пейзаж: "Долини, формирани от рифтове, а не от ерозия, планини, формирани от блокове, а не от гънки, потоци от лава в мащаб, който показва колко е невъзможно да измерим вселената с европейски стандарти." До ден днешен голямата долина, която открива той, е известна с неговото име.
Благодарение на сателитните изображения знаем, че Долината на Грегъри е само малка част от много по-голямо геологично образувание, обхващащо 6000 км. В комплекса на Голямата рифтова долина се намират някои от най-дивите пейзажи на света и още нещо - това е мястото, където човечеството е направило първите си стъпки.
Долината е обградена от вулкани, създадени от стихийни изблици на пепел и разтопени скали, както и големи струи магма, надигнала се от земната кора. Планини с вулканичен произход като Кения, Килиманджаро и Вируга формират острови (а там, където са струпани, и архипелази) с хладна и влажна среда, способна да поддържа голямо разнообразие от животни и растения, които не понасят изпепеляващата жега на равнините. Тези планински територии са истински еволюционен рай.
Всяко изолирано възвишение има собствена група от високопланински растения. Освен това има местни видове насекоми, птици, влечуги (особено хамелеони) и дори бозайници, като етиопския козирог, маймуните гелада, етиопския вълк и планинската горила.
Планината Кения се намира почти на Екватора, а най-високата ѝ точка, достигаща цели 5199 м, представлява силно ерозирала вулканична плоча, което означава, че някога планината е била значително по-висока. Когато през 1899 г. се правят първите походи към високите части на планината, те са покрити със сняг и лед. Днес ледниците са част от световното природно наследство на ЮНЕСКО (UNESCO), но стремително се отдръпват - изчислено е, че след около 20 години по върховете вече няма да има лед. Но поне засега да се намираш в снежна виелица на Екватора е свръхестествено преживяване.
По-надолу на височина 3800-4500 м има растителен пояс, познат като високопланинска зона. Там доминиращи са огромни видове кръстец и лобелия, които не виреят никъде другаде. На тази височина нощите са доста студени за опрашващите насекоми, затова огромните лобелии са установили необичаен начин на живот. Те защитават деликатните си млади цветчета, като ги загръщат в пухкава маса от мъхести изолиращи листа, които всяка сутрин се разгръщат. След няколко години всяко растение в областта развива по един гигантски ствол, висок до 3 метра, в който има стотици цветове, пълни с нектар. Цветовете привличат орди от птиците малахитови нектарници, които плячкосват нектара и така се извършва опрашването. Семената са посети, а старите вече растения умират и отстъпват място на новото поколение.
Точно под високопланинската зона растителността преминава в равна местност, където виреят гигантски ниски храсти. Това са владенията на кенийския хамелеон със странични ивици, който живее на по-голяма височина от почти всяко друго влечуго в света. В клетките му се съдържа глицеринов антифриз, който му позволява да се движи, макар и бавно, в ледените утрини. Уникалният гущер започва деня, като търси слънчево място. Когато го намери, застава под прав ъгъл към изгряващото слънце. След това оцветява кожата си с тъмен пигмент и поглъща лъчите като слънчев панел. Само за минути температурата му се покачва с 30°C и хамелеонът възвръща обичайния си дневен цвят - ярко жълто-зелено.
Планината Кения е само една от многото планински области, заобикалящи Голямата рифтова долина, и всички те приютяват впечатляващо многообразие от ендемични растителни и животински видове, като харизматичните маймуни гелада, тревопасните гигантски слепи кучета, етиопските вълци.
Но не само в планините на Рифтовата долина са се развили уникални животински видове. В езерата ѝ фауната е още по- разнообразна.
Водещата сила отново е геологията. Разцепването на земната маса е разширило и надигнало повърхността в Източна Африка и в резултат са се образували върхове и падини. Затова нито една голяма река не е избрала Рифтовата долина за свой маршрут. Големите реки в областта - Нил, Конго и Замбези, се оттичат встрани от високите части на Източна Африка. Ето защо вместо реки Рифтовата долина си е заделила серия езера, повечето от тях изолирани.
Езерото Танганайка в западната част на долината е дълго 675 км и съдържа около 20 трилиона литра вода. Това е второто по обем сладководно езеро в света (след езерото Байкал). Но 90% от водите му на дълбочина 100-200 метра са толкова замърсени с метан, че там могат да оцелеят само бактерии.
На 300 км в югоизточна посока се намира по-малкото езеро Малави (Lake Malawi), в което има живот до дълбочина от 230 метра, но в тази зона живеят около 1000 ендемични вида риби. Повечето са цихлиди, пъстри риби, които много често се използват за отглеждане в аквариуми.
Цялото това разнообразие се е развило само за 2 милиона години от няколко колонизиращи вида. В биологично отношение това е изключително бързо. Тайната, благодарение на която цихлидите продуцират нови видове, се крие в стратегията им за възпроизводство. За разлика от повечето риби, те полагат сериозни грижи за малките си. Един от двамата родители зорко пази невръстните цихлиди от всяка появила се опасност.
И от Малави, и от Танганайка тръгват реки. Това са съответно Шире (приток на Замбези) и Лукуга (която се влива в Конго). Те захранват езерата с дъждовна вода.
Положението обаче е различно при много от езерата в източната част на Рифтовата долина.
Езеро Натрон е "заключен" водоем. Намира се в падина на север от най-активния вулкан на Танзания - Ол Дойньо Ленгай (Ol Doinyo Lengai) име, което на масайски означава "планина на Бога". На интервали от няколко години вулканът изхвърля големи облаци от прах и пепел и реки от лава. Минералите, които се отделят от вулканичните изблици, попадат в езерото Натрон. Там след процес на изпаряване се концентрират и се превръщат в токсичен коктейл от химикали, който може да разяде човешката кожа.
В токсичният коктейл на езерото Natron обаче има и по-изненадващ обитател. Това е малък вид риба, също цихлида, позната като "алкална тилапия". Тя живее във възможно най-необичайния за риба хабитат - киселинни води с температура 36-40°C, близо до горещи извори, които се вливат в езерото. Рибата се храни с водорасли, които растат на воля в богатата на минерали среда.
Но хабитатът, който превръща Рифтовата долина в специално място е нейната сякаш безкрайна савана. На запад от Ол Дойньо Ленгай се простира най-голямото пасище на Африка - Серенгети (Serengeti National Park, UNESCO). В продължение на милиони години пепелта от изригванията на този и други вулкани се натрупва в равнината Серенгети. Когато се смеси с дъждовна вода, се получава плътна почва с консистенцията на тухла. В тази повърхностна почва виреят растения с плитък корен, като тревите, но тя е непробиваема за корените на дърветата. Изключение прави акацията - бодливото дърво на Африка, чиито плитки корени издържат растения с височина до 5 метра.
Просторните пепелни поля на Рифтовата долина са арена на постоянна борба между акацията и тревата.
Съществуват много версии за формирането на Голямата рифтова долина, но най-разпространената днес е, че се е образувала преди десетки милиони години при изригването на гигантски поток супергореща магма дълбоко от земната мантия под Източна Африка.
Природата е създала изумителни пейзажи на това място, родено в огъня.
.jpg) |
| Kitulo National Park |