.jpg) |
| The Art of Swimming (1587) |
Въпросният автор бил не само ексцентричен, но и доста амбициозен. ... Той искал да превърне плуването от безинтересно за висшите класи умение на лодкари в изкуство за джентълмени, което да им помогне да се усъвършенстват по подобие на древните римляни. За да осъществи амбицията си, авторът написал учебника на латински - цивилизования език на Европа, езика, който трябвало да използвате, ако сте искали да ви приемат насериозно. В същото време обаче той осъзнавал, че за да покаже как следва да се изпълняват загребванията, са необходими илюстрации. Така той издал не просто първия учебник по плуване, а и едно от най-ранните илюстровани ръководства по някакъв вид спорт.
Everard Digby публикувал своята De Arte Natandi - Изкуството на плуването (The Art of Swimming) през 1587 г. Всъщност това не била първата книга по този въпрос Швейцарецът Николас Винман написал една през 1538 г, но тя представлявала кратка възхвала на плуването, а не ръководство как да се практикува то. Книгата на Дигби била по-голяма и по-методична. Тя започвала с преглед на историята на плуването, връщайки се назад до античността, за да обясни защо това умение е важно за цивилизованите хора.
Следвали глави с обяснения как се плува, илюстрирани с ксилографии на джентълмени от времето на Тюдорите, които се събличат край брега на река и демонстрират различните стилове и някои номера във водата. Преподавателският стил на Digby бил ясен и практичен.
Първи урок - да свикнем с водата. Не влизайте, ако ви е горещо. Охладете се и се потопете внимателно. Можете да се гмурнете рязко, като скочите в реката, но това е за по-опитните.
Втори урок - да се научим да плуваме. Това трябва да става по възможност с още някого, който да ви поддържа. Основният стил е нещо като днешния бруст, но тогава все още няма наименование. След това се научавате как да се обръщате във водата, а после се запознавате с други стилове.
Представени са гръб само с крака, гръб с ръце и крака, странично плуване, бруст само с крака и кучешки стил - "да плувате като куче". Разбира се, Дигби не е познавал кроула, днешния гръб и бътерфлая, тъй като те са съвременни изобретения. Гмуркането е разгледано в края на книгата, като авторът не разглеждал скоковете от брега, а спускането от повърхността надолу, плуването под вода и изплуването обратно.
През 1595 г. книгата била преведена на английски от Кристофър Мидълтън под заглавие "Кратък увод в обучението по плуване "за по-добро усвояване от онези, които не владеят латински език".
Мидълтън съкратил историческия преглед и теоретичните отклонения на Дигби и се съсредоточил върху практическите глави, запазвайки ксилографиите.
В началото нито латинската, нито английската версия спечелили популярност. До наши дни са достигнали само три копия от втората и още няколко от първата.
Плуването на Дигби било по-забавно от днешното. Той не бил обсебен от скоростта като нас и смятал, че страничният стил е най-бързият. Според него, плуването с една ръка, хванала единия крак, било от полза при схващане.
Авторът е живял в епоха, в която танците били много популярни, особено онези, изпълнявани от жонгльори и минестрели, и вероятно точно те са обогатили колорита на неговия подход към плуването. Идеята в случая е била не да се достигне максимално бързо от точка А до точка Б, а да се впечатлят страничните наблюдатели, така че можем да приемем Дигби за прародител на синхронното плуване.
Причината да считаме книгата за важна се дължи на нейното влияние. Въпреки че нито латинската, нито английската версия са били преиздадени някога, те са преписвани по-късно, без да бъде цитиран истинският автор, от Уилям Пърси през 1658 г, от Мелшизедеш Тевено във Франция през 1696 г. и от анонимен английски преводач на Тевено през 1699 г. Трудът на Digby бил преиздаван в един или друг вариант до 1789 г, а части от него се появили за последен път през 1838 г. в ранна викторианска книга, озаглавена Изкуството на плуването и пързалянето с кънки.
И така Дигби все пак е поставил началото на нещо. През 1587 г. да напишеш книга, която излиза в Англия и във Франция в навечерието на Френската революция, е нещо значимо, независимо от това, че името ти е забравено. Everard Digby е човека, който е извадил плуването на показ, описал го е с думи и с илюстрации, дал е възможност на много хора тогава да се научат да го практикуват и е допринесъл за неговото усъвършенстване до настоящия му облик.
