Дали войните са неизбежните последици от сили, които са извън нашия контрол, също като земетресенията и ураганите? Може би не са точно като тях, но имат прилики. Единствено вродената агресия на хората ли е причина за войните и можем ли да предскажем война, както времето?
В трудовете на физика Люис Фрай Ричардсън се вижда, че той се вълнува силно от конфликтите между хората и ги свързва с метеорологията. Той е първият човек, който прави математически модел на времето и прекарва последните години от живота си в анализ на човешката жестокост. Кулминацията на изследванията му е книгата "Статистиката на смъртоносните конфликти", публикувана през 1960 г. - седем години след смъртта му.
Книгата представя графики на приливите и отливите на смъртоносна жестокост от 1815 г. до 1945 г. Данните обаче не разкриват възходяща или низходяща тенденция във военните действия през този период, въпреки че естествено, през Първата световна война броят на жертвите скача драстично.
Анализът на Ричардсън не подкрепя и популярните теории за войната, обвиняващи стремежа на държавите за въоръжение, икономическите и религиозните различия. ...
Няма и доказателства, че търговията или общият език правят конфликтите между нациите по-малко вероятни. Вместо това Ричардсън открива два модела, които са важни в статистическо отношение, но не са особено изненадващи - между съседни държави е по-вероятно да избухне конфликт, отколкото между такива, които не делят граници, и че в близост до воюващи региони има по-голяма вероятност да избухнат нови войни.От графиките на Ричардсън се вижда, че войните следват Поасоновото разпределение, описващо феномени, чиято амплитуда е обратнопропорционална на честотата им - колкото по-голямо е събитието, толкова по-рядко се случва то. Бурите, наводненията, земетресенията, цунамитата и вулканите се придържат към Поасоновото разпределение.
Може би това означава, че войните са неизбежните последици от сили, които са извън контрола на човечеството - вродената агресия у хората, фактори като нарастване на населението, недостиг на храна, вода, земя и други ресурси? Може би Ричардсън, който размишлява върху данните от последиците на Втората световна война, вероятно е съгласен с това.
Но ето я и основната разлика между тайфуните и войните - войните в крайна сметка произтичат от човешкия избор. Ние избираме да воюваме и пак ние можем да изберем да не го правим. Някои хора правят точно това. Шведите и швейцарците някога са били прочути със своята войнственост, но и двете държави успяват да избегнат войните през последните два века. След жестока гражданска война през 1949 г. малката държава Коста Рика премахва въоръжените си сили и оттогава живее в мир, докато насилието вилнее из много от съседките ѝ в Централна Америка.
Колкото и невероятно да звучи на фона на военните конфликти напоследък, все пак светът е станал по-миролюбив - средният брой на жертвите от военни действия значително е намалял. През втората половина на 20 век жертвите са били 10 пъти повече, а през превратната му първа част - 100 пъти повече.
Войните не се случват сами. Ние ги караме да се случват и пак ние можем да ги накараме да престанат. Още утре войните могат да спрат само с едно просто действие от страна на сравнително малка група лидери и воюващи по целия свят. Невъзможно? Не, не е невъзможно.