Съботен дъждовен ден, идеално време за слушане на любима музика, гледане на филми, четене. При книгите винаги мога да се изгубя и да се намеря, затова често се спирам при тях. Понякога веднага избирам книга, друг път дълго не мога да реша какво да прочета, както днес. Разглеждах нови и стари заглавия и така отворих страниците на една стара книга, съдържаща биографията и творчеството на немски автор, от края на Първата световна война и началото на Германската революция, когато този писател е бил около двадесетгодишен. Прочетох малко от първите страници и вниманието ми беше привлечено. Ще се опитам да предам в няколко реда част от атмосферата на онези далечни, противоречиви години, копнежите, идеалите и вярата в истината, на хората тогава и на този немски писател - Бертолт Брехт. ...
 |
| Bertolt Brecht |
В края на 1918 година, малко след избухването на така наречената Германска революция, немският писател и драматург Бертолт Брехт е бил на двадесет години. Тогава той, както и цяло едно поколение, се е вълнувал от Сизифови въпроси за смисъла на живота, за стойността на морала и за теми, като войната - безсмислена и зловеща машина за унищожение преди всичко на човешкото в човека.
Политическото ангажиране на писателя дооформя личността му на творец - придава на разрушителните сили в характера му градивна насока и му позволява да рационализира и овладее поетическите си увлечения.
Когато през 1933 година "стопроцентовите" немци започват да горят литературното наследство на страната, когато при думата "култура" се е стигало до престрелки, а един неуспял художник и ефрейтор излиза от затвора, за да наложи "нов ред", и възгласите "Германия, събуди се!" се смесват с предсмъртните викове на екзекутираните, когато Райхстагът пламва, за да освети спускащата се тъмна нощ - Бертолт Брехт заедно с хиляди други преследвани интелектуалци напуска родината си.
През 1934 г. писателят в изгнание Бертолт Брехт, който в творческия си път се е водил от девиза "Истината е конкретна!", въпреки нещастията в ежедневието си, не се отказва да пише за събитията на своето време такива, каквито са в действителност, за разлика от много други автори. Именно тогава той съчинява малка брошура, предназначена за тайно разпространение в Третия райх, която носи заглавието "Пет трудности при писането на истината".
В нея се казва: "Който в наше време е решил да се бори срещу лъжата и да пише истината, трябва да превъзмогне най-малко пет трудности. Длъжен е да притежава смелостта да пише истината, макар че навсякъде я потискат; интелигентността да я разпознае, макар че навсякъде я забулват; умението да я превърне в оръжие; разсъдливостта да избере онези, в чиито ръце тя ще стане действена сила; способността да я разпространява сред тия хора."
Много често, писателите от минали години и дори векове, изглеждат близо до съвремието ни и не губят актуалността си - вечните автори. И сякаш всичко се повтаря, а много от хората на следващите поколения не взимат предвид миналите грешки на обществата и човечеството като цяло, което е жалко, тъжно и губещо.