Земята е жива и се развива през последните четири милиарда години. Ето защо тя ни дава много информация за условията, необходими не само да се зароди живот, а и да оцелее...
Луна. Наличието на голяма луна може да се окаже важно за еволюирането на сложни животински видове на планета, подобна на Земята. Гравитацията на Луната действа като стабилизатор и задържа планетата стабилна, като не дава възможност на оста ѝ на въртене да се измества и да причинява безпорядък в глобалния климат.
Вулканизъм и парников ефект. Тектоничните плочи и изригващите вулкани имат много важна роля за стабилността на климата на обитаема планета. Те контролират количеството въглероден диоксид (CO₂) в атмосферата, а следователно и парниковия ефект и така регулират температурния статус на планетата. Парниковият ефект задържа топлината на звездата. Без това "одеяло" от пара цялата планета ще е просто ледена пустиня. А за сложните форми на живот, като хората, богатият на кислород въздух е жизненоважен.
Озонов слой. Озоновият слой високо в атмосферата е от огромно значение, тъй като защитава животните и растенията от вредната ултравиолетова радиация от Слънцето.
Вода. Водата е задължителна предпоставка за живота такъв, какъвто го познаваме. Океаните са идеална среда, в която да се развиват организми. Някои екстремофили обаче могат да се появят и в много по-сухи среди. Водата прониква дълбоко в земната кора и играе важна роля при движението на тектоничните плочи.
Голяма планета. Някои учени смятат, че масивните планети като Юпитер в по-отдалечените части на системата допринасят за съществуването на живот на вътрешните планети, подобни на Земята. Мощното гравитационно поле на огромната планета привлича астероиди и комети, които иначе биха ударили обитаемата планета.
В обитаемата зона. Един от най-важните фактори, които определят дали на дадена планета изобщо може да се развие живот, е на какво разстояние се върти тя около своята звезда. Ако е твърде близо, резултатът ще е изпепеляване на повърхността и изпаряване на океаните. От друга страна, ако е твърде далеч, планетата ще бъде замръзнала пустиня. Златната среда се нарича "обитаема зона". Екстремофилите, които живеят дълбоко под земята, вероятно могат да оцелеят в доста по-голям брой орбити, отколкото се е смятало преди. Важно е, особено за по-сложните форми на живот, орбитата на планетата да бъде стабилна и кръгла.
Магнитно поле. Обитаемата планета ще се нуждае от магнитно поле, което да действа като отклоняващ щит, простиращ се в космоса. Той ще отклонява бързия поток частици от Слънцето около планетата. В противен случай този слънчев поток ще унищожи атмосферата на планетата. Освен това магнитното поле защитава повърхността от космическа радиация, въпреки че някои бактерии биха се справили с голямо количество от нея.
