Известно е, че в своите предели всяка държава води борба с различните видове престъпления, което е израз на нейната суверенна юрисдикция. Но при някои престъпления, като търговията с наркотици, фалшифицирането на пари и други, при които борбата в рамките на една държава става все по-трудна, възниква остра нужда от съглашения за правна помощ между държавите, които включват и въпроси по изпълнение на съдебни поръчки и взаимна обмяна на информация във връзка с различните престъпления и залавяне на престъпниците.
Историята на международната организация, която обединява криминалната полиция, датира от есента на 1923 г. Тогава във Виена се провел Международен конгрес на криминалната полиция. В него взели участие представители на 20 страни. Главната заслуга на конгреса била създаването на постоянно действаща Международна комисия на криминалната полиция със седалище във Виена.
През 1938 г. в състава на комисията имало представители на 34 страни. По това време в
дейността на комисията започнало все по-силно да се чувства влиянието на фашистка Германия и на страните, попаднали под нейната сянка. Представителите на неутралните страни се опитали да преместят седалището на комисията в една от неутралните столици, но претърпели неуспех. Дори се случило обратното, в началото на Втората световна война седалището било пренесено от Виена в Берлин. Така всички картотеки попаднали в ръцете на фашистите и били използвани за техните престъпни цели. Например, когато възникнала идеята за операция "Бернхард", от тази картотека били взети картоните на лицата, които по някакъв начин били свързани с фалшифициране на пари в миналото.В края на Втората световна война Международната комисия на криминалната полиция прекратила съществуването си не само фактически, а и формално. На 13 април 1945 г., когато в Берлин започнала ясно да се чува артилерийската канонада, били изгорени всички документи с изключение на най-важните, които фашистите се опитали да откарат на 16 камиона. В средата на май почти всички камиони били задържани от американски патрули на един планински път в Австрия. По-нататъшната съдба на документите на бившата Международна комисия на криминалната полиция не е известна.
През 1946 г. на първата следвоенна сесия на комисията се взима решение за възобновяване на дейността ѝ, но под друго название - Международна организация на криминалната полиция или съкратено INTERPOL. На сесията била приета важна резолюция "Сътрудничество с Организацията на обединените нации; социалната роля на полицията", където връзката на Интерпол с ООН (UN) се осъществява постоянно чрез Икономическия и социален съвет, в който Интерпол има консултативен статут на неправителствена организация.
Днес седалището на Интерпол се намира във Франция, Лион. Главната функция на организацията е организиране на взаимодействието на органите на криминалната полиция на страните-членки за борба с престъпления, които имат международен характер. Тя притежава данни за личността на стотици хиляди престъпници и особено опасни престъпници, фотоснимки и пръстови отпечатъци, регистрационни сведения за престъпления, които имат международен характер, така че лесно може да се определи къде, кога, и от кого са извършвани аналогични престъпления в миналото. Има информация и с номерата на изгубените или откраднати лични документи и откраднатите автомобили.
Изключително важна за работата на Интерпол е връзката, която се осъществява между отделните държави. За удобство целият поток информация се дели на три групи:
1. Убийство, грабеж, кражба, кражба на автомобили, изчезване на хора (включително и на непълнолетни), нападение, измама.
2. Търговия с наркотици, фалшифициране на парични знаци, проституция и търговия с хора.
3. Кражба чрез подмяна (най-често на скъпоценни камъни), престъпление по отношение на банките, контрабанда, подправяне на документи и др.