Пандите са неустоимо сладки с черно белите си уникални шарки и с одухотворения си поглед.
Светът е разбрал за този вид мечета в края на 19 век, когато са се превърнали в едни от най-известните животни, отглеждани в зоопаркове.
Манията по тези енигматични вегетарианци от горите на Китай, ни говори доста за променящото се отношение на човечеството към природата.
Има много интересни легенди за китайски императори, които са знаели всичко за пандите. Дори тези разкази да са истина, е останала една голяма неразгадана мистерия. А именно, защо не откриваме нито едно изображение на панда, в която и да е илюстрована книга по естествознание от имперски Китай?
Според сведенията, въпреки че жителите на затънтените планински селища в Китай са познавали пандите, едва френският католик и мисионер отец Арман Давид ги прави известни. През 1869 г. той успява да хване няколко бамбукови мечки и светът узнава за съществуването им. Именно тогава те тръгват по пътя на славата...
В края на 20-те години хората, наред с увлечението си по пандите, започнали и да посещават Китай за да ги ловуват. В наши дни и според стандартите на 21 век, тези ловни приключения звучат необичайно и дори ненормално, но да не забравяме, че идеята за опазване на околната среда предстои тепърва да се оформи такава, каквато я знаем днес и тези истории ни показват колко далече сме стигнали. Нещо повече, проправят пътя на един по-светъл период от историята на пандите. Вместо да ги застрелят, хората ги искат живи.
През 1936 г. американската модна дизайнерка Рут Харкнес хваща бебе панда, което нарича Су-Лин. След като успешно пренася сладкия си багаж в САЩ, то е настанено в зоопарка "Брукфилд" в Чикаго. Мечето бързо печели сърцата на Америка и целия свят.
Много скоро Китайската комунистическа партия улавя манията на Запада по всичко, свързано с пандите. При управлението на Мао Дзъдун рядкото и принадлежащо на Китай животно се превръща в националното богатство на страната.
Почти по същото време през 1961 г., но по своя инициатива, Световният фонд за дивата природа (WWF) създава логото, което знаем днес. Фондацията заявява, че е избрала пандата, защото "дължи оцеляването си на опазването, което всички диви животни заслужават". Фондацията иска да е символизирана от животно, което да е харизматично, ценно и рядко, както и да изглежда добре, когато се отпечата в черно и бяло.
Това не е всичко. В Китай първите резервати за панди се появяват две години по-късно
С уверени крачки пандите преминават от света на зоопарка в света на хората, затова не е учудващо, че учените са така привлечени от тях. Един от най-известните естественици - сър Дейвид Атънбъро, е живял сред тях, след като получава разрешение да ги изучава в естествената им среда.
Заради политиката на "затворени врати", Китай не допуска чужденци по време на кървавата Културна революция от средата на 60-те години до средата на 70-те. Затова и първото систематизирано изследване става едва през 1980 г. Проектът се осъществява съвместно от Китай и Световния фонд за дивата природа. Възникват спорове около научното определение, но китайците са тези, които правят първите открития и изследвания, свързани с пандите, а не европейците или американците.
С нарастването на влиянието и силата на съвременен Китай, съдбата на националното му богатство също става все по-сигурна. Бракониерството на панди е едно от най-тежките престъпления срещу дивата природа в света. Според закона за защита на диви животни от 1989 г. убийството и дори контрабандата на кожи на панда се наказва с най-малко 10 години затвор, доживотен затвор, а в някои случаи и със смърт.
Националната забрана върху сеч на дървета от 1998 г. даде възможност на министерството по горите да разшири териториите, където пандите са защитен вид. Многобройните резервати за панди в Китай, обхващат над 70% от хабитата им.
Ако все пак в резултат на човешката дейност дивите панди изчезнат от затънтените бамбукови гори, които все още са техен дом, едно е сигурно - благодарение на несравнимото си умение да завладяват сърцата на хората, те ще продължат да са част от световната култура, докато я има.
