Ecosystems (Biological community) (Biocoenosis)

 

От първия ден на появяването си животните и растенията са взаимно свързани и съществуват и се развиват съвместно. Това създава възможността им за съществуване - и на едните, и на другите. От древни времена до днес те изминават еволюционния си път в тясна взаимна връзка и взаимна зависимост. В процеса на тази съвместна еволюция при различните видове растения и животни са изработени взаимни приспособления един към други, които са толкова силни, че в съвременните условия те не могат да съществуват отделно като организми. В това се състои и единството между животинския и растителния свят. 

Исторически, в различни части на Земята са се образували екологични общности от растения и животни - екосистеми,

както ги наричаме днес или биоценози, както са били известни в началото. Терминът биоценоза е въведен от немския зоолог и еколог Karl Möbius през 1877 г. 

При постоянни външни условия биоценозите са устойчиви биологични общности. Тази устойчивост се определя от това, че основата им се състои от група различни видове растения, животни и микроорганизми, възникнали в едно и също място и претърпели еволюция в тясна връзка едни с други. Животните не могат да живеят без растенията, но и растенията са зависими от животните. 

В гората, животните не се делят на полезни или вредни - там всички животни са полезни за гората - и катерицата и сойката, както и други животни, които се хранят с жълъди не са унищожители на дъба, а точно обратното - те са агенти на неговото разпространяване, фактори на живота и на разпространяването на гората. 

Гората не е дом само за дървесни растения, тя е дом на по-високо равнище. В нея не само растенията са приспособени едно към друго,  а и животните към растенията, и растенията към животните - всички те са приспособени едни към други. Пример за исторически възникнали трайни взаимоотношения, са растенията, опрашвани от насекоми, и насекомите опрашители, орнитофилните растения и техните опрашители - птиците. В природата е широко разпространена зоохорията - разпространяване на семената и плодовете с помощта на животни. Явлението играе важна роля в разпространението на много групи растения и се осъществява чрез множество създадени приспособления както при животните, така и при растенията. Всички тези взаимни приспособления в света на животните и растенията са възникнали в процеса на съвместна еволюция. 

Цветните растения са се появили през кредата. Заедно с цветните растения са се развили и насекомите опрашители - процъфтяващата група животни и в днешно време на Земята. 

Еволюцията на животинския свят се е осъществила именно с еволюцията на цветните растения. За съвместно измината еволюция при животните и растенията свидетелства и това, че различни групи насекоми са приспособени към определени групи растения. От историческите данни за  съвместното приспособяване между растенията и животните установяваме, че тясната връзка между тях е толкова здрава, че даден вид растение не може да съществува без точно определени видове животни, както и обратното. 

Основните форми на връзка между растения и животни са хранителните. Растенията са храна за растителноядните животни. Хищните животни се хранят с растителноядните животни и поради това също са трайно свързани с растенията. Следователно животните се разпределят на Земята следвайки растенията, с които се хранят или сред които намират храна чрез други животни. Именно затова много видове животни обитават участъци с определен тип растителност. Например в иглолистните гори живеят едни видове животни, а в тундрата - други видове. 

Животните влияят съществено върху оформянето на определени ландшафти. Широко известна на науката е ролята на подземните полевки (Microtus subterraneus) в глинестите пустини. Изравяйки ходовете си в почвата, подземните полевки изхвърлят на повърхността купчинки рохкава пръст. В тях семената на растенията могат да поникнат, докато в околната среда младите кълнове не са в състояние да пробият твърдия слой спечена глина. Постепенно, като поникват по хълмчетата земя, която е "разорана" от земните полевки, растенията покриват участъци от безжизнените пространства на глинените пустини, създавайки благоприятни условия за други растения и животни. Подземните полевки променят ландшафта и спомагат за озеленяване на глинестите пустини. 

Растителната покривка на различните ландшафти се създава под влияние на животните. В степите, тундрата и горите своеобразните растителни групи са се появили и са се развили в тясно взаимодействие с различни групи животни. 

Доста характерен пример за зависимостта на растенията от животните е описаният в много книги случай с пренасянето на кактуса (Opuntia) в Австралия. The Opuntia дотолкова се разпространила, че станала истинско бедствие. Изгаряли, изсичали, но растението продължавало упорито и изключително бързо да се размножава по вегетативен начин. В края на краищата бил образуван специален комитет за борба срещу the Opuntia  . Дълго време търсели насекоми, които могат да задържат катастрофалното размножаване на растението. Най-после била открита пеперудата кактусова огневка (Cactoblastis cactorum). Гъсениците на тази пеперуда проникват в тъканите на кактуса и сериозно ги повреждат. В Австралия пеперудата била пренесена около 1928-1930 г. Към края на 1936 г. гъсениците на огневката избавили от "плевела" около 10 милиона хектара земя. Човекът не се справил с опунцията, а насекомото за сравнително кратък период спряло усиленото размножаване на кактуса. И сега го задържа на равнище, което не предизвиква опасения сред земеделците. 

В природата се поддържа строго съотношение във връзката с определени видове животни, които се хранят с определени видове растения. Избирателното унищожаване на едни или други видове растения поддържа определено съотношение в тяхната екологична общност. Между количеството и качеството на животинското царство и растителността във всяка биоценоза трябва да се поддържа определена пропорционалност.