Проведени изследвания, при които участниците слушат различна музика, довели до изненадващо откритие доказващо, че музиката, която ни се струва приятна, активира много древен мозъчен център. Това изследване е сринало старата догма сред академичната общност, че реакцията ни към музиката е наложена, а не стимулирана от ефекта на звука върху мозъците ни.
Освен изследванията за едно от най-добре познатите въздействия на музиката върху емоциите: разликата между мажорните и минорните акорди, които въздействат на настроението ни, има открития и за това, че ритъма на музиката активира моторните части на мозъка. При едно такова изследване е установено, че ако на хора с двигателни затруднения се пусне музика със силен ритмичен компонент, например маршове, те ще могат да подобрят способността си да ходят.
Защо такъв простичък акт като слушане на музика може да помогне на хора с такива здравословни проблеми? Това е така, защото ритъмът провокира активност в слуховите мозъчни центрове и самото слушане на ритмична музика активира моторните мозъчни центрове, които са отговорни за движението. Това предполага, че има тясна връзка между мозъчните центрове за слуха и движението.
Самият акт на слушане на музика провокира моторно-неврална активност. И точно това е причината, поради която често, докато слушаме музика танцуваме или изпитваме желание да танцуваме и да се движим.
Връзката между слуха и движението е важна и в речта. Говорните проблеми засягат точно тази верига между слухов и моторен център.
Някои хора имат "по-музикални" мозъци. Установени са мозъчни характеристики, които показват доколко добре някой може да долови и най-леката промяна в мелодията. Тази способност може да се засили с обучение, точно както някой, роден с предразположение към трупане на мускулна маса, може да стане още по-силен, ако тренира вдигане на тежести.
Освен тези открития, науката е установила, че силата на музиката може да бъде използвана по различни начини за въздействие върху обществото, поведението и дори войната.
Музиката може да е могъщо оръжие в борбата срещу престъпленията.
Проучвания са показали, че пускането на класическа музика и хитове от изпълнители като Bing Crosby и Barry Manilow отблъсква агресивни и проблемни младежи от публичните места. А класическата музика във влаковете води до намаляване на кражбите с 33% , нападенията срещу служители с 25%, а вандализмът с 37%.
Военните използват музиката като оръжие по време на война.
Високата рок музика е помагала за прогонване на врага. При американската атака срещу иракските укрепления във Fallujah през ноември 2004 г. Humvee бойни машини, оборудвани с високоговорители "обстрелвали" иракчаните с песни като Hell's Bell на AC/DC.
Според командването на психологическите операции на американската армия във Fort Bragg целта е да се "дезориентира и обърка врагът", както и да не му се позволява да спи.
Много медицински състояния показват подобрение при така наречената музикална терапия. При нея на пациентите се помага да се отпуснат и да изразят емоциите си, като слушат музика или като свирят на някакъв инструмент под ръководството на обучен терапевт. През 2006 г. изследване показало, че музикалната терапия има добри резултати и при лечението на бебета в интензивно отделение.
Музиката и шофирането. Изследователи от Израел са установили, че водачи, които слушат бърза музика, са два пъти по-склонни да не се съобразяват със светофарите и карат по-лошо от хора, които шофират при тишина. Силната музика може и да забави реакциите с до 20%. Твърди се, че хитът "Children" на Robert Miles от 1996 г. (Children - Dream Version) е създаден в опит да укроти тенденцията от фатални катастрофи с младежи, връщащи се от нощни клубове в Италия.