Грешките са различни, има грешки, които са непоправими, други се поправят лесно. Има и несъзнателни грешки и такива, които правим, въпреки че сме наясно, че грешим.
Ще конкретизирам грешките в два вида.
Първият вид грешки са именно онези грешки, които правим още от началото на живота си и чрез които научаваме негативните неща в заобикалящата ни среда. Някои ги наричат "опит", но самият опит води до грешката. Това са "истинските" грешки, те са нашите "учители". От тях научаваме как можем да паднем, да се изгорим, какво следва понякога от това да не се съобразим със скоростта при шофиране и други подобни. И когато преминем през тези грешки, може да се каже, че "сме си научили урока", тоест да не ги повтаряме.
В тази първа категория може да се поставят и грешките, които правим несъзнателно, без да знаем, че грешим. И разбираме, че сме сгрешили тогава, когато сме постигнали умението да виждаме и от други гледни точки, а не единствено от своята.
Вторият вид грешки са грешките, създадени от наши действия, които са несъвместими с общоприетите правила в едно общество. Приемаме тези различни действия за грешки, защото когато сме избрали да сме част от една общност, трябва да се съобразяваме с нейните правила. Обществата са необходими, защото чрез тях имаме сигурност, възможности, социални взаимоотношения. И когато живеем в общество, трябва да спазваме установения ред, чрез който е възможно общото благополучие.
Но, понякога вследствие на някои фактори, като неосъзната или невидяна грешка, промяна на условията, липсата на възможности, справедливост и др,
се създава причина за спада в общественото съзнание и липсата на желание да се прави каквото е нужно, за да работи гладко обществената система.
И точно в тази среда се събужда бунтарят в нас.
Има условия, при които хората се превръщат от образцови граждани в потенциални бунтари. Причината е именно в промяната на условията. Ако хората разберат че не могат да се развиват в рамките на дадена система, те най-вероятно ще се опитат да я променят с общи усилия.
Бунтарският дух в нас често води до положителни промени за самото общество, което общество всички ние съставляваме.
Съществуват и други категории бунтове. Един от тях е тийнейджърският бунт. Той възниква от емоционалната незрялост, която е типична за тийнейджърската възраст.
Родителите може да мислят, че поведението на странните им тийнейджъри се дължи на бушуващи хормони, но всъщност устройството на мозъка им ги кара да нарушават правилата.
Изследвания са доказали, че юношеският ум е устроен да не се подчинява.
Тези изследвания са направени чрез ядрено-магнитен резонанс, като е проследено развитието на тригодишни деца и е открито, че тийнейджърският мозък претърпява интензивни промени.
Първо, предният кортекс (мозъчна кора), частта на мозъка, която е точно зад челото и отговаря за планирането и решенията, се развива преди пубертета и преди да изчезнат връзките между нервните клетки в периода 13-18 години. Изчезването на връзките между невроните в юношеския мозък постепенно подобрява способността за преценка.
Въпреки, че загубата на тези връзки, или синапси, изглежда като нещо вредно, то всъщност действа като подрязването на дърво. Премахването на слабите връзки помага на останалите да се развият.
Второ, когато тийнейджъри трябва да тълкуват емоции, те използват противоположната част на мозъка - амигдалата, а не предния кортекс Това означава, че възприемат света около себе си различно от възрастните, което допринася за неразбирателството между тях. Тоест, тийнейджърите използват задната, емоционална част от мозъка повече от възрастните.
Тези два фактора обясняват защо тийнейджърите са по-импулсивни и съответно по-склонни към бунт.
Психологията разкрива, че повечето ни действия са резултат от няколко елемента на личността. Според психолозите, освен импулсивни, бунтарите са и екстроверти и са по-малко способни да изпитват съчувствие.
Трябва да се има предвид, че развитието на личността не зависи само от нас самите. То се влияе и от възпитанието и от средата. Докато растат, братята и сестрите е по-вероятно да се бунтуват в състезанието за родителското внимание.
Но съществуват ситуации, които ще накарат всеки да се бунтува. Повечето психолози твърдят, че бунтарството е резултат от два фактора: взаимодействието с околните и ситуацията. А бунтарски действия като рисуването на графити или гневно писмо до медия, са акт на комуникация, защото са опит за връзка с онези хора, които ще се съгласят с нас. Свързването с другите чрез социална мрежа или блог е ключово при много от бунтовете, които изпълват новините. В общество, свързано чрез интернет, хората търсят групи, към които искат да принадлежат. Тогава имат по-голяма възможност да изразят себе си. Около три четвърти от световното население, вече имат достъп до интернет. Така с увеличаването на начините за свързване с хора, които мислят еднакво, нараства и вероятността бунтарят във всеки от нас да се събуди.