Към
1830-1831 г.
Васил Априлов замисля да открие съвременно училище, което да задоволява потребността от новобългарска просвета. Пръв негов съмишленик и помощник е
Николай С. Палаузов. Търговците от Букурещ:
И. Бакалоглу, Т. Йовчев, И. Килифаров и братя Мустакови, както и всички будни и богати жители на
Габрово чрез дарения и труд подпомагат делото.
Основният камък на Габровското "взаимно" училище (по така наречения “взаимоучителен метод") е положен на 21 март 1833 г. Предполага се, че планът за изграждането е направен от Васил Априлов, като е използвал за образец някое руско взаимно училище. Построяването му е съобразено с изискванията на взаимоучителния метод и е важна предпоставка за успешното въвеждане на този нов учебен метод в България.
Откриването на сградата става на 2 януари (стария стил) (14 януари н. ст.) 1835 г. от Неофит Рилски, който е и първият учител в Габровското взаимно училище.
Срокът за обучение е бил две години в долната степен и една година в горната степен.
Основният учебен материал, разположен в таблици, съвпадал общо с програмата на първи и втори клас, като е бил групиран в три предмета - писане, четене и смятане. Изучавали са се още краснопис, българска граматика, аритметика, история и география.
Габровското взаимно училище е било общодостъпно - в него имали право да се учат безплатно деца и юноши от цялата страна.
С помощта на В. Априлов и Н. Палаузов към училището през 1840 г. се основава първата в България училищна и обществена библиотека.
Постепенно Габровското взаимно училище прераства в гимназия, известна днес като Априловска гимназия.
