Небесните тела са били загадка още от древността. Звездите са едни от основните обекти в наблюдаемата Вселена.
Началните етапи на опознаване на Космоса са свързани с изработката на древни каталози и звездни карти. Описани са били фигурите, които звездите образуват в небето - съзвездията. Основният мироглед в древността е, че небесата са неизменни, а звездите са “прикачени“ на стационарна небесна сфера. Отвъд нея Космосът бил непознаваем.
Първите опити да се опровергае този Аристотелов възглед за стационарния Космос, са сравнително късни - едва през 16-ти век, независимо от това, че древните китайци вече били открили, че небето се променя.
Понякога се раждала нова звезда (“нова“), а друг път събитието било много, много ярко - (свръхнова).
Съвременната наука разбира добре основната част от звездната физика благодарение на трудовете на доста изследователи.
Звездите са огромни кълба от плазма, чиято енергия се дължи на термоядрения синтез в ядрата им. Два водородни атома се превръщат в един хелиев и отделят огромно количество енергия, съгласно уравнението на Айнщайн E = mc² . Този процес продължава през 90% от живота на звездите. Крайните етапи от развитието им преминават относително бързо. При тези етапи, звездата рязко се разширява до червен гигант или ако е достатъчно масивна, избухва в свръхнова, която по-късно може да колапсира до неутронна звезда или черна дупка.
Звездните обекти пораждат много въпроси, отговорите на които все още са скрити, като например на въпроса - има ли паралелни вселени.
Самото избухване на свръхнова, от друга страна, дава нов старт на звездообразуване в околностите ѝ, а освен това създава и разпръсква в междузвездната среда всички химични елементи, по-тежки от водорода и хелия. Без тях животът, какъвто го познаваме, не би бил възможен.
Ето и някои от важните дати в звездната история, отбелязали пътя на човечеството към изследването на звездите: ...
- 1534 г. пр. Хр. - Най-старата звездна карта, намерена в Древен Египет. 300 г. пр. Хр. - гръцкият астроном Аристип (Ἀρίστιππος) създава първия звезден каталог в Древна Гърция.
- 185 г. от н. е. - Китайски астрономи наблюдават първата в историята свръхнова, известна по-късно като SN185
- 1006 г. - Най-ярката звездна експлозия в нашата история - свръхновата SN1006, е описана от египетски и китайски астрономи. Малко по-късно, през 1054 г. избухва свръхновата SN1054, която създава известната, видима и днес Ракообразна мъглявина.
- 1572 г. - Тихо Брахе (Tycho Brahe) наблюдава появата на ярка звезда, известна днес като SN1572, в съзвездието Касиопея. Сега знаем, че това е свръхнова, избухнала на около 7500 светлинни години от Земята.
- 1584 г. Джордано Бруно (Giordano Bruno) предполага, че звездите в небето са подобни на нашето слънце и около тях в орбита може да обикалят други планети, някои от които подобни на Земята.
- 1838 г. - Германецът Фридрих Бесел (Friedrich Wilhelm Bessel) измерва първото разстояние до звезда по метода на паралакса. Звездата е 61Cygni в съзвездието Лебед, на около 11,4 светлинни години. Измерванията чрез паралакс показват, че звездите са на огромни разстояния от нас.
- 1905 г. - Великият учен Алберт Айнщайн (Albert Einstein) публикува известната си формула E = mc² , която показва еквивалентността между материята и енергията. Тя е в основата на цялата ядрена физика, която познаваме днес.
- 1913 г. - Ейнар Херцшпрунг (Ejnar Hertzsprung) и Хенри Ръсел (Henry Norris Russell) откриват така наречената диаграма на Hertzsprung-Russell. Оказва се, че звездите не са равномерно разпределени по своята температура и светимост, а попадат в няколко зони. Този труд поставя началото на съвременната теория на звездното развитие.
- 1920 г. - Британският астрофизик сър Артър Едингтън (sir Arthur Eddington) предлага първите звездни модели.
- 1974 г. - Професор Стивън Хокинг (Stephen Hawking) доказва, че черните дупки всъщност излъчват слабо термално лъчение. Този ефект се нарича Хокингово лъчение и показва, че черните дупки могат да се изпаряват. Въпреки това загадката за същността на тези обекти остава.
- 1997 г. - Изследвания на свръхнови от тип Ia показват, че Вселената се разширява с ускорение. Причината е неизвестна, но може би се крие в т. нар. “тъмна енергия“, която заема около 70% от енергийната плътност на Вселената.
