По времето на Студената война ( 1947-1991 г.), може да се каже, че Източния блок, начело с бившата Източна Германия, е бил истинска спортна машина. В бившия СССР е имало огромна кампания, пропагандираща спорта, спортистите и спортните успехи, подканяща също така младите хора масово да се занимават със спорт.
В момента спортът в България за съжаление не може да се похвали с успехите от миналото, когато ние също сме имали много добри спортни успехи, и това може би до известна степен изкривява представите ни за годините на Студената война.
Нещо подобно се случва и в страните, които са били от другата страна на Желязната завеса. Там се поддържа мнението, че на Запад спортът позволява лична свобода, не е бил политически и бюрократично централизиран, бил е подкрепян медицински и научно, и имал проблем с ранното откриване на младите таланти.
На Изток, от друга страна спортът бил налаган “от горе“ и бил повсеместен. На него се гледало като на съществено допълнение към интелектуалното и физическото развитие на “социалистическата личност“, той бил организиран според принципите на плановата икономика и се ползвал от безброй форми на техническа и инфраструктурна помощ. Но нещата не могат да бъдат представени само в черно и бяло, тъй като така цялата картина се губи.
Членове на AHRS мрежата “Спортът в съвременна Европа“ са направили проучване на спорта през Студената война и отношенията между двете страни на Завесата. ...
Оказва се, че Западът също ползва спорта като сцена за налагане или отбелязване на идеологии, но освен това постоянно гледа на Изток за цели, методи и структури.
Германия е сред водещите в леката атлетика. Между другото, на олимпийските игри в Мюнхен (1972 г.), България печели общо 21 медала - 6 златни, 10 сребърни и 5 бронзови. От тях леката атлетика взима 4 - два сребърни на Диана Йоргова и на Йорданка Благоева и два бронзови на Иванка Христова и Василка Стоева. Останалите са от вдигането на тежести, бокса, борбата и гребането.
За ГДР спортът е важен тъй като в онези години страната не е призната политически от всички и медалите представят ГДР на международната сцена. На игрите в Токио през 1964 г. световните суперсили ясно показаха амбициите си, в Мексико през 1968 г. се появи новата вълна спортисти от бившите колонии и в Източен Берлин си дават сметка, че трябва да не изостават.
През 60-те години се смята, че капацитетът за подобряване на постиженията е неограничен.
Стимулантите са част от решението, но структурите и методите също допринасят за развитието в ГДР.
Спортните ръководители във ФРГ започват да се притесняват как ще реагира публиката, като чете за превъзходството на спортистите на ГДР, и започват да имитират съперниците си.
Политиците лесно били убедени, че има нужда от по-голяма структура, и през 70-те години федералното правителство удвоява финансирането на спортните федерации, и дава четири пъти повече пари на треньорите на националните отбори и състезатели. Съставят се правителствени комисии, а фондации за подпомагане на спорта събират значителни дарения от индустрията.
В Западна Германия започват да се провеждат младежки игри и се разработва схема за откриване на таланти. Откриват се специални тренировъчни центрове и спортни училища. Всъщност, ФРГ започва да следва източногерманския модел, но със средствата на пазарната икономика. Резултатите не закъсняват. От началото на 70-те до обединението си двете Германии са неизменно в челната четворка в класирането на страните по медали на всички Олимпиади.
Парламентарно проучване през 70-те години изследва защо спортните ръководители следват модела на ГДР, а не на Франция например. През 60-те французите нямат особени спортни успехи, но също започват да гледат на Изток. Спортът се вписва в желанието на Дьо Гол да създаде алтернатива на Великите сили. През 1966 г. това води до оттегляне от общото военно комадндване на НАТО, тъй като САЩ и Канада отказват разположените им във Франция войски да минат под френско командване На игрите през 1960 г, първите, излъчвани по телевизията, представянето на Франция е катастрофално и това сякаш затвърждава впечатлението, че страната губи позиции в световния ред. Появяват се дори приказки за криза в спорта.
Французите са впечатлени, че спортът позволява на добре организираните малки страни да надскочат реалното си място и дори да имат известно влияние в сянката на суперсилите..
И през 1975 г. просто се прокарва закон, според който държавата отговаря за обучението по спорт и физическа култура.
Така държавата гарантира своята подкрепа при откриването на таланти и основаването на елитни академии и реално взима пример от Източния блок, като отделя за спорта солидни средства и го превръща в основен елемент от националната политика. Може да се каже, че нито една западна страна не прави повече за спорта си.
САЩ също не отлепят очи от Изтока. Техните щангисти получават разрешение да тренират с българските, които са водеща сила във вдигането на тежести.
Треньорите в другите спортове започват да прилагат тежките тренировки на източногерманските лекоатлети и на румънските гимнастици. А в САЩ веднъж месечно се доставя най-новата научна и медицинска литература от СССР.
Развитието не засяга само аматьорския спорт. В седмицата, когато медалистите триумфират в Мюнхен, националният отбор на СССР по хокей на лед разбива звездния състав на Канада със 7:3 в началото на оспорваните Суперсерии. И през следващите години канадският хокей се променя, при това немалко, заради съветското влияние.
Много отбори започват да залагат на типичните за Европа скорост, притежание на шайбата и точни попадения. Привличането на хокеисти от СССР е в сферата на фантазиите, но идват играчи от Чехословакия и влиянието им е значително. Това реално е началото на глобализацията на спорта в Северна Америка.
В книгата си ''Postwar" Tony Judt казва, че “историята на двете половини на Европа не може да бъде разказвана изолирано“, и ни съветва да погледнем взаимовръзките и паралелките между европейския Изток и Запад. Judt дори провокативно предлага да помислим за западната социална реформа и за комунистическия проект на Изток като за “едно и също“.
Широкообхватните сравнителни проучвания не са много, макар че има някои добри разработки конкретно за ролята на рока и пънка. Изследвания на периода между 1945 и 1989 г., започват да наблягат за взаимодействията между двата идеологически блока на Европа, а този подход се оказва изключително плодотворен.
Спортът предлага очевидни посоки в изследването на тази симбиоза. Изненадата е, че колкото повече се вглеждаме, толкова по-силно изглежда влиянието на левите социалисти спрямо десните капиталисти, било то в сферата на политическото лобиране или техниката. Москва даже успява да убеди Бон да подкрепи кандидатурата ѝ за домакинство за Олимпийски игри през 70-те години. Столицата на СССР обаче провежда игрите през 1980 г.
Но този свят е бил далеч от залата в Белфаст, където Mary Peters (athlete) тренира. Но Peters е изключение, много други се носят по течението между Изтока и Запада.