Чарът на дъждовните есенни дни е неоспорим, но ако все пак те не ви допадат, винаги можете да промените това, като отлетите във Флорида или Калифорния, при вечно греещото слънце, където ще можете почти целогодишно да се наслаждавате на красивите плажове и да плувате в океана :)
И както някой беше казал, има много вълшебства, които човек може да сътвори, когато щастието не бърза да дойде само, и повечето от тези вълшебства са свързани с движение, с полет, но преди всичко с промяна.
Промяната е част от нашия личен избор, чрез който ние бихме могли да забързаме, да забавим или отложим във времето някои събития. Но има и някои глобални събития в живота ни, през които е предопределено да минем. Тези глобални събития никой и по никакъв начин не би могъл да промени. (Но нищо не ни пречи да опитаме и можем да го направим. Понякога стават чудеса). Всички глобални промени се дължат на периодите, в които попада всеки един човек, и тяхното редуване едни с други. Почти както при сезоните. Със своите вибрации тези периоди влияят директно върху нашия начин на живот.
Излизам от дълбоките води на нумерологията и обръщам поглед отново към океана, но нямам планове за полет до Калифорния.
Омагьосващо е влиянието на безбрежните води и вълни върху съзнанието.
Може би заради това, че инстинктивно търсим корените на живота в океана, може би е нещо дълбоко заложено в ума ни - но каквато и да е причината, морето има особена сила над нас. Мирисът на соления въздух, пръските от разбиващите се вълни, които галят брега - ефектът от всичко това е стимулиращ, успокояващ, нежен.
Понякога една разходка по плажа може да ни отдалечи много повече от ежедневието ни, отколкото ако изминем километри в стремежа си да се откъснем от всичко.
Това трябва да е причината и за специалното място в сърцата на влюбените, отредено за морето. То им дава възможността, макар и за кратко, да се пренесат в друг свят. Дори в легендите и древните религии от целия свят морето и небето са представяни като неразделна двойка, нежно прегърнати за вечни времена.
А подводният свят крие мистерии, които разумът ни е трудно да възприеме. Неговите сякаш безкрайни води остават последната не напълно проучена област на земята, асоциирана с примамливи приключения, истинско предизвикателство за науката и вдъхновение за поети, музиканти, художници и романтични души.
Най-простото обяснение за това привличане е, че океанът таи в дълбините си много повече отколкото може да се види. На нашата планета сякаш има два отделни свята, които едва сега са започнали да се откриват един друг.
Има спиращи дъха планински гледки, нашироко разстилащи се очертания на градове на хоризонта, безкрайни открити площи с гори, селски пейзажи с поля, ниви и ферми,
но от всички панорамни изгледи на света, нито един не може да стимулира въображението и да успокои душата така, както непрекъснатата линия, където небе и море се срещат.
Този син хоризонт е необятно пространство, подканящо ума да се отпусне, да се рее нависоко и да се гмурне, да мечтае...
(А днес открих една хубава песен, която е на Junge Junge - “A Walk On The Beach“ и напълно се вписва за тази разходка по плажа:)