Според един японски психологически тест, свързан с навиците и предпочитанията за четене на всеки човек, можем да си извадим много изводи.
Някои хора са изключително придирчиви към книгите и отказват да четат неща, които са извън любимия им жанр или тема. Други четат без никаква дискриминация, поглъщайки том след том без определен модел или предпочитания. Има и такива, които четат само в определени случаи или когато работата, или обучението го изискват от тях. Да не забравяме и тези, които ако могат да избегнат четенето, го правят и просто не четат.
Но за тези, които четат, не по необходимост, а заради самото удоволствие и релакс, да попаднат на хубава книга е почти като намирането на нов приятел. Появява се чувство на моментална близост и находка. Сякаш се е отворил прозорец към един немислим преди това свят, който обаче чувствате, че е бил там през цялото време и е чакал да се докоснете до него. Понякога обаче усещането е сякаш книгата ви е избрала.
Психологическият тест включва няколко въпроса, на които трябва да отговорим, за да достигнем до изводите за себе си:
1. Пред вас има отворена книга. Каква е историята в нея?
2. Започвате да четете и скоро откривате, че вие самите сте герой в нея. Каква е ролята ви?
3. Продължавате по-нататък и стигате до глава, в която страниците са унищожени и е почти невъзможно да се чете. Коя част от историята липсва?
4. Току-що сте прочели и затворили книгата. Какъв беше краят?
Докато навиците за четене и предпочитанията могат да се различават коренно в зависимост от човека, ние всички имаме период, през който книгите и четенето са били неизбежна част от живота ни - в училище.
В културата ни, книгите и училището са неразделно свързани и отговорите, които сте дали в този сценарий, като ехо отразяват вашите преживявания през тези години.
1. Жанрът на историята, която сте си представили, е отражение на общото впечатление от ученическите ви години.
- Какво сте преживели според отговора си - комедия, криминале или романс? - А кой ли от нас не е преминал и през трите опции?
- А може би сте си представили, че е било еротична литература? - Или сте съзрели рано или сте имали развинтено въображение.
- Или Шекспирова трагедия? - Фактът, че сте минали и през петте действия, е облагородило характера ви.
2. Ролята, в която сте се видели, е образът, който имате за себе си от времето, когато сте били ученици.
- В главната роля ли бяхте? Или във второстепенна? Комична фигура? Или просто статист с една единствена реплика на страница 283? Може пък точно вашият образ да е развит в продължението.
3. Сцената, описана в повредените страници, отразява ситуация, в която сте били наранени в младежките си години. Болката от разбито сърце може да е равна на болката от насилие и привидно леки рани могат да не зараснат цял живот. Дори и в началото да не намерите директна връзка със собствения си живот, ако се върнете в мислите си към миналото е много вероятно да изровите някой скрит болезнен спомен, свързан със сцената.
4. Краят на историята е израз на привързаността (или липсата на такава) към дните, прекарани в училище.
- Дали отговорихте в този стил: "Те потеглиха към залеза и заживяха щастливо до края на живота си"? Малко клиширано, но не може да се борите срещу успеха.
- Може би сте си представили история, в която героят ви умира накрая? - Много вероятно е да сте посрещнали завършването си като възможност да се преродите за нов живот.
- Или краят беше висящ: "Очаквайте..."? - В известна степен това беше най-точният отговор, който можехте да дадете. Просто почакайте и вижте какво ще се случи в следващия епизод.