Look at a book

 Според един японски психологически тест, свързан с навиците и предпочитанията за четене на всеки човек, можем да си извадим много изводи. 

Някои хора са изключително придирчиви към книгите и отказват да четат неща, които са извън любимия им жанр или тема. Други четат без никаква дискриминация, поглъщайки том след том без определен модел или предпочитания. Има и такива, които четат само в определени случаи или когато работата, или обучението го изискват от тях. Да не забравяме и тези, които ако могат да  избегнат четенето, го правят и просто не четат. 

Но за тези, които четат, не по необходимост, а заради самото удоволствие и релакс,  да попаднат на хубава книга е почти като намирането на нов приятел. Появява се чувство на моментална близост и находка. Сякаш се е отворил прозорец към един немислим преди това свят, който обаче чувствате, че е бил там през цялото време и е чакал да се докоснете до него. Понякога обаче усещането е сякаш книгата ви е избрала. 

Психологическият тест включва няколко въпроса, на които трябва да отговорим, за да достигнем до изводите за себе си:

1. Пред вас има отворена книга. Каква е историята в нея? 

2. Започвате да четете и скоро откривате, че вие самите сте герой в нея. Каква е ролята ви? 

3. Продължавате по-нататък и стигате до глава, в която страниците са унищожени и е почти невъзможно да се чете. Коя част от историята липсва? 

4. Току-що сте прочели и затворили книгата. Какъв беше краят? 

Отговорете на въпросите и продължете към ключът за теста :) ... 

The names of the planets

 

 Всички знаем имената на планетите, но кой им е дал тези имена?

Кръстниците на планетите са били древните гърци и римляни, които са нарекли повечето планети от Слънчевата система на своите богове и тези имена са преминали и в другите езици. Последните три планети - Уран, Нептун и Плутон, са били неизвестни в древността, но след като са открити много векове по-късно, астрономите продължили традицията. 

Името на нашата планета е изключение от това правило. Думата "земя" има корен в индоевропейския праславянски език -зем- , който е преминал в славянските езици, за да образува българското "земя", руското "земля'', полското "ziemia", словашкото "zem", словенското "zemlja", сръбското "zemja", хърватското "zemlja",чешкото "zemya", латвийското "zeme" и литовското "zemia". 

Enrique Iglesias - Ayer

🎧 ❤️ One of my favorite songs

Well-informed people eat healthier

Italian-Healthy-Eating 

 Средствата за масова информация ни помагат за по-здравословен хранителен режим и дори за по-здравословен начин на живот. 

Ако сте от хората, които са убедени, че масмедиите неизменно са източник на негативни новини, ще е добре да се разделите с това убеждение. Защото информацията от телевизията, списанията, вестниците, радиото и интернет може да бъде полезна за здравето. И колкото повече използваме средствата за масова информация, толкова по-здравословен е хранителният ни режим..

Това твърдение е потвърдено научно от изследване, проведено от лабораториите към Фондацията за научни изследвания и лечение “Йоан Павел II“ в Campobasso, Italy. Изследването е било публикувано в Международния журнал за обществено здраве и е едно от първите изследвания, които анализират ефекта от средствата за масова информация като цяло и обръщат внимание на източниците, които хората използват най-често. 

Авторът на изследването - Marialaura Bonaccio, твърди, че научната литература се фокусира предимно върху дългото гледане на телевизия, което се смята за рисков фактор, тъй като предполага обездвижване и консумация на нездравословни храни, а резултатите са наднормено тегло и сърдечносъдови нарушения. "Ние се интересуваме от способността на хората да се информират от масмедиите, включително интернет, вестниците и списанията. Искахме да разберем дали най-информираните хора имат по-здравословни навици на хранене от тези с достъп до по-малко информация.“ 

Научните изследователи от Campobasso провеждат изследването си с повече от хиляда доброволци, избрани на случаен принцип. Те са предоставили информация за себе си (като начин на живот, хранителни навици и др.) и са попълнили въпросник, свързан с различните медии и доколко ги използват. 

"Осведомяването от няколко медии се отразява на начина на живот на доброволците. Наблегнахме на хранителните навици, най-вече на средиземноморската диета", обяснява ръководителят на информационния отдел на лабораториите. Резултатите показали, че при хората, изложени на по-голям информационен поток от различни средства за масова информация, се наблюдава по-стриктно придържане към хранителен режим, напомнящ средиземноморската диета. Смята се, че тя е най-ефективният хранителен режим за намаляване на риска от хронични и невродегенеративни заболявания. 

Оказва се, че по-осведомените хора консумират повече от важните храни в пирамидата на известната диета, като пресни плодове и зеленчуци, риба, и по-малко от не-толкова здравословните храни, като животинските мазнини. 

Информацията от масмедиите може да изглежда накъсана и неточна, особено когато става дума за здраве и превенция. Въпреки това, ако се научим да избираме необходимата ни информация, тя ще бъде от полза не само за общата ни култура, но и за нашето здраве.