Саами (Sami) или лапландците (както са познати исторически), са местното население на Северна Скандинавия и са въвлечени в често пъти тежка и яростна борба за защита на тяхната култура и идентичност и за по-широк достъп до традиционните си ловни територии и пасища. В известен смисъл борбата им е сходна с тази на северноамериканските индианци от другата страна на Атлантика. Но от друга гледна точка е много по-сложна, а и много по-стара.
Народът саами в Северна Скандинавия търпи столетия експлоатация и потисничество. Проучванията по темата разкриват много за един от древните европейски народи.
Всъщност, политическите сблъсъци на саамите с правителствата на скандинавските държави са просто най-скорошния израз на конфликт, който се корени дълбоко чак в праисторическите времена.
Накратко историята на саами:
Пристигането на предците на саами в Скандинавия е около 9000 г. пр. н. е.
Около 4000 г. пр. н. ера е вероятното пристигане на индо-европейските народи в Южна Скандинавия.
VII-VIII век - Вождовете на викингите от северозападното крайбрежие на Норвегия започват да изискват данък от саами.
XIII-XIV в. - Норвегия, Швеция и Русия започват да облагат саами с данъци.
1865 г. - Шведските църковни власти унищожават светилищата на саами.
1826 г. - Затварянето на границите пречи на миграцията на елените на саами.
Края на 19 век - Шведското правителство дава земите на саами на безземлени южняци.
1902 г. - Въвежда се изпит по норвежки език при получаване на земя. Така саами не могат да получат собствена земя.
Началото на 20 век - Задължителни училища интернати за децата на саами, за да се унищожи оригиналната им култура.
1913 г. - Езикът на саами е забранен в училищата в Норвегия.
1960 г. - Саами започват кампании в защита на културата си.
1989 г. - Първи саами парламент.
След 2000 г . в Северна Скандинавия продължават кампаниите за правото на саами да имат земя.
Саами са един от двата европейски народа, които са по-стари от индо-европейското населване на континента. Заедно с баските (с които са свързани), те са генетично различни от другите западноевропейци. Всъщност, генетично те са свързани и с друг древен местен народ - берберите от Северна Африка.
Предците на саамите или свързани с тях народи са пристигнали в Скандинавия в даден момент след края на последния Ледников период. Възможно е това да е станало преди около 11 000 години и вероятно тези хора са населили целия район. Но преди около 6000 години, в началото на неолита (ерата на земеделието), други народи, вероятно индо-европейци, започнали да изтласкват прото-саами населението или да се примесват с него. Това обаче се е случило само в южните райони, където умерените климатични условия позволявали развитието на земеделие. В субарктическия север саамите запазили традиционния си живот на ловци-събирачи и останали в относителна изолация за хиляди години, докато индо-европейската популация на юга не започнала да се разселва на север преди около 2000 години. През 18 век викингските вождове, които се били установили в близост до териториите на саами по северозападното крайбрежие на Норвегия, започнали да изискват данък от местните хора.
Появата на викингите в близост до териториите на саамите са предвестник на последвалата колонизация и експлоатиране на Исландия, Великобритания, Западна Франция и безчет други територии от страна на свирепите северни воини. Те успели да прехвърлят моретата и пренесли колонизацията на крайбрежните късчета от териториите на саами отново по море, като така избегнали прекосяването на гъстите гори, които разделяли двете култури.
Установяването на викингите толкова на север дало началото на процес, в който през Средновековието, а и доста след това, саамите били все повече разглеждани като източник на данъци и такси. През XIII и XIV век руснаците и шведите също започнали да навлизат в земите на саамите и да ги облагат с данъци. А в периода през 15 и 16 век някои групи саами били облагани едновременно от норвежци, шведи и руснаци.
Уязвимостта на саамите произлиза от факта, че те нямат собствена държава. Населението е разпръснато, полуномадско, не е войнствено, а хората говорят няколко саами езика. Това прави формирането на държава практически невъзможно.
Но шаманистичната религия привлича вниманието на южняците по съвсем различен, макар и също толкова агресивен начин. През 16 век датчаните, норвежците и шведите преминават от католицизъм към лютеранство, а през следващия век религията дори се фанатизира. В Южна Скандинавия, особено в Норвегия и Швеция, повече от 1000 жени, предимно от малките населени места, са изгорени по обвинение, че са вещици. Кулминацията е масовото изгаряне на 113 "вещици" през 1670-те години в Швеция.
Като част от тази пуританска мания за преследване на всичко, което се смятало за вещерско и езическо, лутеранските църкви на Норвегия и Швеция започнали поредица от "духовни" кръстоносни походи в териториите на саамите, а светилищата на местните хора били системно унищожавани. Лутеранските гонения били толкова последователни, че по-голямата част от инструментариума на шаманите, основно ритуалните им барабани, били иззети и изгорени.
Тази двойна агресия (данъци и религиозни преследвания) от страна на държавите на юг спрямо саамите на север има две дълготрайни последици.
Първо, данъчната тежест довела до прекомерен лов на животните с ценните кожи и те скоро станали изключително редки. Това на свой ред сринало традиционната икономика на саамите като ловци-събирачи и принудило отделните семейства да станат собственици на оцелелите еленови стада, за да могат да развъждат и използват животните по-систематично Това било началото на традицията на еленовъдството, с която се асоциират саамите днес.
Второ, лютеранският натиск принудил саамите да навлязат в дълъг процес на изоставяне на аспекти от религията, философията и ритуалната си култура.
В други отношения обаче животът на саамите бил относително необезпокояван. Поне до 19 век, когато все по-засилващият се национализъм и съперничеството между държавите в района, довели до ужасяващи последствия за саамите.
Еленовъдството е номадска дейност. Саамите следват стадата и така пресичат ''национални'' граници. Преди 19 век, това не представлявало проблем. Но след 1826 г. съперничеството между държавите води до затваряне на границите и за саамите става все по-трудно да следват миграцията на стадата си.
Зараждащият се национализъм в Швеция, Норвегия и Финландия засяга културата на саамите по дори още по-агресивен начин. През 1905 г. Норвегия получава независимост от Швеция, а през 1917 г. Финландия се отделя от Русия. Възходът на национализма в Норвегия, Швеция и Финландия превръща норвежкия, шведския и финландския език в символи на национална идентичност в тези три страни. Саами бил приеман като периферен език, свързвал се с "примитивна" култура, която уронвала моно-културната идентичност на тези държави.
В Норвегия саамите нямали право да купуват или наемат земя, освен ако не говорели добре норвежки. Това било част от кампания срещу езика на саамите, тъй като повечето от тях не говорели никакъв друг език. През 1913 г. норвежкото правителство отишло дори още по-далеч и забранило ползването на езика саами в училище. Нещо повече, Норвегия, Швеция и Финландия въвеждат обща система от задължителни училища интернати за повечето деца саами, които там били наказвани, ако говорят на родния си език. А през 1922 г. в Швеция бил учреден расистки биологичен институт, който въвел насилствената стерилизация за много шведи, включително и за някои саами.
Горе-долу по същото време има масова колонизация на земите на саамите, дирижирана от правителството на Норвегия и Швеция. За да не позволят на норвежци и шведи да емигрират в Америка, тези две правителства решават да се справят с проблема, като дават земята на саамите на север на безземлени хора от Южна Скандинавия. На всичкото отгоре надпреварата във въоръжаването преди Първата световна война повишава значително потреблението на стомана, а Швеция се опитва да се възползва от това, като праща миньори на север в Лапландия, за да добиват желязна руда.
Така под натиск били поставени езика, културата и земите на саамите. В резултат много саами започнали да губят самочувствие и уважение към собствената си култура. В много области да говориш саами се превърнало в символ на нисък социален статус и много хора предпочели да бъдат асимилирани, вместо да носят това клеймо. И така, между 1890-те 1930-те години, притиснати от заселниците и със западаща култура, саамите станали малцинство в собствените си земи.
Но през 60-те и 70-те години на миналия век някои саами започват борба. Днес те имат собствени парламенти (по един във всяка скандинавска страна), които са признати като официални консултативни органи от правителствата на Швеция, Норвегия и Финландия.
Политическата битка обаче продължава - докато саамите в руската част на Скандинавския полуостров търсят политическо признание, братята и сестрите им в другите страни се борят да си върнат отдавна загубените пасища, ловни територии и права за риболов, както и се борят да предпазят езика и културата си от нов упадък.




