Deinococcus radiodurans е един представител на разрастваща се категория организми, способни да оцелеят в изключително враждебна среда. Може да понесе облъчване, хиляди пъти по-силно от това, което би унищожило човешка клетка. Не е чудно, че бактерията се превърнала в обект на интезивна изследователска програма с международно участие. Всъщност, D. radiodurans се оказва един от най-издръжливите организми на планетата, може да понесе унищожително високи нива радиация, йонизиращи ултравиолетови лъчи, десикация (суша) и химически оксидиращи агенти.
Той е наречен от астробиолозите "Експерт по оцеляване". Открит е през 1956 г. в консерва с храна, изложена на радиация. Неговата суперсила е "Полиекстремофил" - оцелява след излагане на високи нива йонизираща радиация, ултравиолетова радиация, оксидиращи агенти и суша. Възможното му местоположение е планетата Марс - може да оцелее под безмилостната радиация и сушата на марсианската повърхност. ...
D. radiodurans е един представител на разрастваща се категория организми, способни да оцелеят в изключително враждебна среда. Тези "екстремофили" се появяват на места, на които не сме си представяли, че ще открием живот - врящи киселинни вулканични води, замръзналата антарктическа пустош и дълбоко в кората на самата планета. Заради тях биолозите преразгледаха разбиранията си за границите на живота на Земята и пак заради тях допуснаха възможността на други планети да съществува извънземен живот.
Тази възможност води до разширяване дейността на астробиологията - науката, която се занимава с произхода и границите на живота на Земята и с това къде другаде в космоса може да се е зародил.
Едно нещо обаче е ясно - ако открием извънземен живот, който съществува под скалите на Марс, носи се из тъмния , студен океан на спътника Европа или високо в облаците над Венера, то има голяма вероятност този живот силно да наподобява екстремофилите, които намираме тук, на Земята. Иначе казано, извънземните може би се намират изненадващо близо до нас. Аз нямам съмнения относно това, а вие? :)