Понякога, любовта се смесва с ревността. Разбира се, това не е добра комбинация и много често е убийствена за любовта. Но за съжаление съществува. Кога човек, който е влюбен, ревнува. Според мен, човек ревнува обекта на любовта си, когато липсва доверието в себе си и в другия. Под доверието в себе и в другия, имам предвид когато не е сигурен че е обичан със силата, с която обича той, поради някаква причина. А доверието, както знаем, трудно се гради и лесно се руши. Все пак, когато съществува това доверие, когато сме сигурни в чувствата на любимия човек, когато вярваме в тях, ние не ревнуваме. Възможно е понякога да имаме леки съмнения, но те бързо се стопяват в мига, когато потънем в очите му. Тази сигурност и това доверие в неговата любов, по скоро можем да ги усетим, отколкото да ги опишем.
Но както споменах, не винаги всичко е идеалистично в отношенията между влюбените и ревността се поява в тях. Тя е толкова опустошително чувство, и толкова голямо зло, че е способна да погуби не само любовта. Стендал описва ревността донякъде сполучливо и дори посочва лек за нея. Ако не сте чели тези мисли от него, може да ги прочетете тук и сега :) ...
За ревността
от Stendhal
Ако човек обича, то при всеки нов предмет, изплувал пред погледа или в паметта, независимо дали това ще се случи в тясната галерия, където внимателно слуша парламентарните караници, или по време на галоп под вражески огън, той винаги прибавя по някое ново съвършенство към представите си за любимата или открива някое ново средство да я застави да го обича по-силно, което в първия момент му се струва превъзходно. Всяка стъпка на въображението се награждава с възхитителни мигове. Не е чудно, че в подобно състояние има нещо привлекателно.
В момента, когато се поражда ревността, това душевно състояние остава все същото, но за да предизвика обратно действие.
И нещата, които са ви поразявали, вече не ви правят предишното впечатление - вместо да ви подскажат както преди, някое ново средство, което да я накара да ви заобича, те ви говорят само за някое ново преимущество на съперника.
Например, срещате красива жена, бясно препускаща на кон в парка, а вашият съперник е известен с добрите си коне, изминаващи по десет мили за петдесет минути.
В такова състояние е лесно да изпаднете в ярост, забравяте, че в любовта да притежаваш е нищо, а да се наслаждаваш е всичко, преувеличавате щастието на съперника, преувеличавате дързостта, която то му е придало и стигате до онази степен на мъчение, така да се каже, до онази крайна степен на нещастието, когато все още някаква надежда продължава да го трови.
Ако не желаете да приемете нещата трагично, трябва да си заминете, да се установите на четиридесет мили и да си вземете за утешение някоя жена от артистичните среди, като си давате вид, че нейният чар ви е привлякъл по пътя.
Ако вашият съперник е с посредствена душевност, той ще помисли, че сте се утешили.
Често най-доброто решение е да изчакате хладнокръвно, докато съперникът ви, благодарение на глупостта си, се посрами пред любимото ви същество. Защото, ако не се касае за голяма страст, умната жена не е склонна да обича един посредствен мъж.
Навлязох в някои подробности, защото в моменти на ревност най-лесно губим разсъдък, а тъй като в случая най-важното е да се преструваме, че сме спокойни, уместно е да заимстваме съответния тон от философските произведения като в "Принцесата на Тореите" - новела от Скарон и "Любопитният нахалник"- новела от Сервантес.
Не ви ли се предостави възможност за действие и ако можете да се развлечете в търсене на утешение, известно удоволствие ще ви достави четенето на "Othello", то ще ви застави да се съмнявате и в най- убедителните видими белези. Погледът ви с наслада ще спре на следните строфи: " Trifles light as air
Seem to the jealous, confirmations strong
As proofs from holy writ "
