Здравейте в този прекрасен, слънчев януарски петък. Признавам, че месец януари не е от любимите ми месеци, но няма как да отрека очарованието на днешния ден, който е доста топъл и приятен за сезона. Въпреки че времето днес е слънчево, не е много подходящо за разходки навън заради студения вятър. Така че ако сте решили все пак да не си показвате нослето на зимното слънце, може да направите като мен - днес аз щастливо се загубих сред едни стари книги, които са били на моята любима баба и попаднах на една книга, която е истинско съкровище. Бях я разглеждала и преди, но сега просто не можах да я оставя. Тази старинна книга, всъщност е доста дебела и е събрала голяма част от старобългарската литература. В нея може да се открият реални описания от старославянски книжовници, описващи исторически хроники, включващи живота на много царе, канонизирани светци и древни личности, включително братята Кирил и Методий, създателите на славянската азбука, както и на много други живели през IX - XVIII век.
Но преди да прочетете притчата за св. Георги и ламята, ще добавя и описанието на св. Георги , което се съдържа в тази книга, направо от "извора", както се казва. Ще направя това, защото блогът се чете от хора, които живеят на различни места по света.
Свети Георги е християнски мъченик от III - IV век. Роден е в Кападокия и произхожда от известен, аристократичен и богат род. Заемал важна служба във войската. През 304 г. по времето на Diocletian, когато били предприети жестоки преследвания срещу християните, той пострадал мъченически. Георги бил един от най-популярните християнски мъченици-светци. Образът му се рисувал много често в християнската иконография - млад конник с копие в ръка, който убивал змея. В съзнанието на християнина той бил покровител на военните.
Свети Георги и ламята
"В онези времена имаше един град Геласия, в който царуваше цар Силиан. Този цар беше безумен идолопоклонник, лош и немилостив спрямо християните, и като забрави бога, вярваше в други богове, но господ му се отплати според делата му. Близо до тоя град имаше голямо езеро, в което се завъди зла ламя. Всеки ден излизаха войници срещу нея, но не успяваха да я победят. Един ден се събра целият град и като отидоха при царя, му казаха: "Господарю царю, мястото на тоя град е хубаво и добро, но ние постоянно загиваме, от ламята, а ти не можеш да царуваш без нас." Царят им отговорил: "Хвърляйте жребий и нека всеки от вас да жертва децата си на ламята, а когато дойде ред и до мене, ще дам и аз едничката си дъщеря, но да не оставяме града." Тия думи допаднали на целия народ и всеки почнал да дава детето си на ламята, докато дошло ред и на дъщерята на царя. Тогава царят облякъл богато дъщеря си, украсил я със злато, бисери и скъпоценни камъни и като я държал натъжен, плачел и я целувал, сякаш е мъртва, и просълзен говорел: "Едничко мое сладко дете, обречена си да бъдеш храна на ламята!" И през сълзи царят се обърнал към народа: "Вземете всичкото ми злато, но недейте дава дъщеря ми, моето единствено дете!" Никой обаче не отговорил на тези думи. Тогава царят въздъхнал и отново заплакал, и заповядал на дъщеря си да тръгне към езерото при ламята. И цял град, малки и големи, отишли да видят девойката. Бог обаче решил да направи чудо чрез преславния Христов мъченик Георги. През онези години Георги служел във войската и имал чин комис. Един ден, като беше разпуснал войниците си и идваше в своята родна Кападокия, дойде до онова място и се отби при езерото, за да напои своя кон. Там той видя девойката да плаче и я попита защо плаче. Момичето му разказало за ламята и за решението на народа да дава децата си, за да не загинат всички, и че днес дошъл нейният ред да стане храна на ламята. След което девойката извикала: "Горко ми, бягай бързо, защото идва страшната ламя!" Св. Георги тогава се втурнал срещу ламята, прекръстил се и се помолил. След като светецът се помолил, ламята паднала под краката му. Тогава Георги казал на девойката да отвърже пояса си и въжето на коня му и да му ги донесе. Светецът вързал ламята за шията и предал звяра на момичето, като ѝ казал да поведе ламята за шията в града. Когато хората видели това, били обзети от страх и искали да избягат. Тогава светецът се обърнал към народа с думите: "Стойте, не се страхувайте, за да видите божията слава! Ако повярвате в истинския бог, аз ще убия ламята." Царят и всички хора извикали, че вярват в бога. Като чул това, св. Георги извадил своя меч и посякъл ламята, а девойката върнал на царя. Тогава се събрало множество от хора, които целували краката на светеца и славели бога. Св. Георги повикал александрийския епископ и той кръстил царя и целия му дом, както и четири хиляди души, и било голяма радост в оня град. Тогава построили църква в името на св. Георги и там се появил извор със светена вода, който стои и до днес и върши чудеса поради молитвите на свети Георги. "
