Понякога, любовта се смесва с ревността. Разбира се, това не е добра комбинация и много често е убийствена за любовта. Но за съжаление съществува. Кога човек, който е влюбен, ревнува. Според мен, човек ревнува обекта на любовта си, когато липсва доверието в себе си и в другия. Под доверието в себе и в другия, имам предвид когато не е сигурен че е обичан със силата, с която обича той, поради някаква причина. А доверието, както знаем, трудно се гради и лесно се руши. Все пак, когато съществува това доверие, когато сме сигурни в чувствата на любимия човек, когато вярваме в тях, ние не ревнуваме. Възможно е понякога да имаме леки съмнения, но те бързо се стопяват в мига, когато потънем в очите му. Тази сигурност и това доверие в неговата любов, по скоро можем да ги усетим, отколкото да ги опишем.
Но както споменах, не винаги всичко е идеалистично в отношенията между влюбените и ревността се поява в тях. Тя е толкова опустошително чувство, и толкова голямо зло, че е способна да погуби не само любовта. Стендал описва ревността донякъде сполучливо и дори посочва лек за нея. Ако не сте чели тези мисли от него, може да ги прочетете тук и сега :) ...
Здравейте в този прекрасен, слънчев януарски петък. Признавам, че месец януари не е от любимите ми месеци, но няма как да отрека очарованието на днешния ден, който е доста топъл и приятен за сезона. Въпреки че времето днес е слънчево, не е много подходящо за разходки навън заради студения вятър. Така че ако сте решили все пак да не си показвате нослето на зимното слънце, може да направите като мен - днес аз щастливо се загубих сред едни стари книги, които са били на моята любима баба и попаднах на една книга, която е истинско съкровище. Бях я разглеждала и преди, но сега просто не можах да я оставя. Тази старинна книга, всъщност е доста дебела и е събрала голяма част от старобългарската литература. В нея може да се открият реални описания от старославянски книжовници, описващи исторически хроники, включващи живота на много царе, канонизирани светци и древни личности, включително братята Кирил и Методий, създателите на славянската азбука, както и на много други живели през IX - XVIII век.
В Европа знаем много малко за арабския свят и в повечето случаи информацията, която достига до нас е недостатъчна и често негативна.
Всъщност, Арабия е непозната и често неразбрана от европейците. А реалността е друга, древна Арабия е образецът на истинската любов и с пълно право може да се нарече родината на любовта. А знаете ли че съществува арабска книга, която се казва "История на арабите, умрели от любов."?
Нежна и романтична е била Арабия в древността, и както пише Stendhal - там, където самотата и приятният климат са родили най-благородната страст на човешкото сърце - любовта. Нека да отворим страницата на една златна книга и да се пренесем в пустинята с горещи ветрове и студени нощи...
"... Нищо не се променя за жителя на пустинята - там всичко е вечно и неподвижно. Такива са и отношенията между мъжа и жената. И дадената дума не може да бъде престъпена, това е считано за престъпление от арабите.
В онези далечни времена щедростта до такава степен е нещо свято у този народ, че е било позволено да откраднеш, за да дадеш. Там опасностите дебнели човека всеки ден и целят му живот преминавал в страстно уединение. Дори когато са били заедно, арабите говорели малко. .."
... ''Своеобразните нрави вероятно са съществували още по времето на Омир - 900 години преди Рождество Христово. За първи път те били описани към 600 -та година от нашата ера, два века преди Карл Велики" ...
Искаме или не, така или иначе сме се запътили към вратата, която ще ни отведе в годината на Дракона според азиатския календар, и според който, тя ще се отвори към нея на 10 февруари. Според преданията, присъщо на драконите е да "бълват огън", точно както някои хора правят чрез своите думи и това е често срещано явление в нашето общество. Едно е сигурно - омразата, злобата, недоволството и тъмните мисли не са здравословни нито за тялото, нито за съзнанието. По-добре ще е да се усмихнете, да пуснете светлина в сърцето си и късметът ще кацне на рамото ви, бъдете сигурни. Отворете вратата и влезте в годината на Дракона без негативизъм, защото той ще бъде прекалено тежък и ненужен товар в приключението ви с вълшебния дракон.
Да, вратите често имат двусмислено значение. Все пак кога една врата не е врата? В тази статия искам отново да обърна вниманието ви към азиатските психологически тестове, защото в тях има много истини, които можем да открием. Затова, да отворим вратата към тях :)
Не всеки ден имаме възможност да се разходим безгрижно и безцелно в града ни - да повървим просто така без цел и посока, да се раздвижим, да оставим ума си да се рее и да си припомним забравените гледки. Нека днес да направим точно това. И ето вие сте един безгрижно разхождащ се човек във вашия град и не мислите за нищо друго освен за това, колко красива, колко старинна е архитектурата и как досега не сте забелязали този красив фонтан ей там...:) По пътя може да се отбиете в уютно кафене, да се разходите по алеите на любимия си парк или да оглеждате витрините на магазините... Има такива дни, в които трябва просто да оставите краката си да ви водят, независимо в коя посока...
Вървите, наслаждавате се на прекрасния ден и сте потънали в мечти. Завивате по една улица, на която никога не сте стъпвали, и докато се разхождате, минавате покрай красива къща, разположена малко по-назад от улицата. Спирате се за миг, за да се възхитите на великолепната постройка и забелязвате, че вратата е наполовина отворена. Защо вратата е оставена открехната?
