Задавали ли сте си въпроса защо някои от нас могат да се позабавляват с някое развлечение и да го подминат, докато други се пристрастяват. Технологии от типа на интернет ежедневно ни изкушават с нови възможности и забавления. Помислете си за Facebook, World of Warcraft и iPhone. Макар и несъмнено положителни според повечето от нас, тези плодове на прогреса отвеждат съпротивителните сили на пристрастените до краен предел.
И така, какво е зависимост и как действа?
Dr. Paul Parsons ни помага да научим повече за анатомията на зависимостта. Според него, на базата на направени изследвания, зависимостта може да бъде описана най-общо като поемане на контрола над естествената система за възнаграждение на мозъка. Това е невронна мрежа, разположена в центъра на нашия мозък, която ни дава мотивация за различни жизненоважни за оцеляването ни поведения като ядене и пиене. Тя прави това, като ни възнаграждава с щедра доза от въздействащото благоприятно на мозъка вещество - допамин. Така, когато хапваме сандвич например, нервната система изпраща до мозъка сигнали, за да го уведоми за това, и системата за възнаграждение се задейства.Тази система е свързана и с областите от мозъка, в които се съхраняват нашите спомени. Така всеки път щом получим ударна доза допамин, ние запаметяваме действието, което ни я е осигурило. Затова, когато вземем друг сандвич, е много вероятно да го погълнем с апетит.
При наличието на зависимост свръхконсумацията захранва мозъка с прекалено много допамин. Това кара системата за възнаграждение да "гравира" в мозъка силен спомен за дейността, предизвикала допаминовия потоп, и в същото време да задейства директно мускулните действия, необходими за повтарянето ѝ. Зависимият незабавно я извършва отново и така освобождава още допамин, а желанието за това преживяване се засилва допълнително. Резултатът е цикъл от самоусилваща се свръхмотивация, която бързо се превръща в неудържимо желание.
И тук в пълна сила важи нашата българска поговорка, че "Твърде хубаво не е на хубаво."
Психоактивните вещества въздействат на системата за възнаграждение, като предизвикват производството на големи количества допамин още от първия път и създават зависимост в съвсем кратък период от време. В действителност голяма част от хората, които експериментират с тези вещества, се пристрастяват към тях моментално. Затова никога не експериментирайте с тях. Какво да кажем обаче за поведение като яденето? Това е нещо, което повечето от нас правят, без да изпитват непреодолимо натрапчиво влечение. В такъв случай защо за някои то се превръща в идея фикс?
Професори по неврология и поведение на човека смятат, че всичко се свежда до еволюцията: "Когато първите хора се появяват в саваните на Африка, там висококалоричната храна е била такава рядкост, че когато успеели да намерят нещо за ядене, предците ни поглъщали колкото може повече, за да успеят да се заситят. Днес обаче храните, богати на мазнини и захар, са в изобилие, поради което някои от нас изяждат повече от необходимото."
Обосновката на професорите обяснява и пристрастяването ни към пазаруването, телевизията, игрите и чатовете - съвременните еквиваленти на тлъстото месо в саваната, но много по-изобилни.
Можем да се пристрастим към всяко нещо, което ни доставя удоволствие. Най-често срещаните зависимости са химическите зависимости като алкохолизма и наркоманиите и поведенческите, като хазарта, страстта към пазаруване, секса, компютърни игри и интернет и др. Учените твърдят, че дори сребролюбието, може да се разглежда като вид зависимост. "В среда на охолство бързо ставаме алчни, особено в една култура, която венцеслави конкуренцията и амбицията като жизненоважни за пазарния успех."
Това обаче все още не обяснява защо някои хора се пристрастяват към нещо от първия път, докато други - приблизително около 80 процента от населението, могат да го забравят със същата лекота. Какво е онова, което ни предразполага към подобни зависимости?
Това са предимно някои рискови фактори. Общественият статус има значение. Хората произхождащи от непривилегированите среди, както и тези които страдат от депресия и тревожност са естествено склонни да търсят удоволствия навсякъде и за съжаление това често води до зависимост, която само задълбочава проблемите им.
Учените смятат, че 40 до 60 процента от склонността ни към пристрастяване се наследява генетично. Тоест, зависимите до голяма степен са програмирани да бъдат такива още от раждането.
Осъзнаването и самоконтрола могат да ни помогнат да не попаднем във водовъртежа на пристрастяването.
.png) |