По-голямата част от метеорологичните условия на Земята се случват в най-ниските слоеве на атмосферата - в относително тънкия слой, наречен тропосфера. Той съдържа около 80 процента от общата маса на атмосферата и почти всички водни изпарения. Газовете около нашата планета се движат непрекъснато около Земното кълбо по установени конвекционни модели. Слънчевите лъчи загряват повърхността на Земята, а оттам и въздуха над нея. Топлият въздух се издига нагоре, а студеният се спуска на негово място и така се поражда вятър. Тези разлики в топлината и налягането са в самото сърце на метеорологичната машина.
Но има още толкова много неща. Времето ни определя като нации, влияе върху способността ни да формираме общества и определя къде и как живеем. Областите с умерен климат обикновено
са по-богати и по-развити, а животът на хората, живеещи в екстремните зони, е много по-директно повлиян от времето.До известна степен целият ни живот се определя от климата. Така твърди Dominic Christopher Sandbrook - съвременен писател и историк. Той е убеден, че всички сме продукт на климата в страната, в която сме родени и израснали.
Историците отдавна обръщат внимание върху значението на времето. В своята класическа история на Средиземноморието, публикувана за първи път през 1949 г., френският историк Фернан Бродел (Fernand Paul Braudel) настоява, че политическите събития са "смущения по повърхността, гребените пяна, които приливите на историята носят върху силните си гърбове." Историята на даден район, твърди той, е от вятъра и морето. И когато Braudel пишел за приливите на историята, често имал предвид точно буквалното значение.
Климатът и пейзажът са играли огромна роля при формирането на историята.
Още през 1748 г. френският социолог и философ Монтескьо заявява, че съдбата на обществата е предопределена от климата им. Хората в горещите страни, обосновава се той, неизбежно са "с твърде горещ темперамент", а тези от Северна Европа са "стегнати" и "студени". Идеалният климат, който ражда умерени мъже и балансирани политици, заключава Монтескьо, може да бъде във Франция. Не е изненада, той все пак е бил французин :)
Мнението на философа за климата и националния характер набрало особена популярност във Великобритания, където непредвидимостта на времето, която така притеснявала фермерите, правела климата честа тема на разговор.
Идеите на Монтескьо имат дълга история. Самият той е повлиян от римския автор Тацит (Publius Cornelius Tacitus), който смята, че германските племена са "корави, свирепи и нецивилизовани" заради студения и мокър климат, в който живеят.
През XIX век се наложило схващането, че Великобритания дължи просперитета и политическата си стабилност на умерения си климат - толкова различен от ослепителните лета и тропическите бури, които влияели зле на по-мързеливите, по-склонните към скандали или просто "нисши" раси. Казано по-просто, дъждът е полезен за душата.
Може би във всички тези твърдения има нещо вярно. Последователите на Braudel със сигурност биха се съгласили, че животът и външният ни вид дълбоко в основата си са формирани от националния ни климат.