Bulgarian monasteries - beautiful and magical

 Когато искам да се заредя с вдъхновение и положителна енергия, пътуването до някое красиво и спокойно място е най-добрият избор за мен, както и за много други хора. За тези малки бягства от големите градове, често предпочитанията ми са насочени към места, където се намират някои от най-красивите ни манастири. Предимството на такива места е, че едновременно са тихи, спокойни, красиви и същевременно не са изцяло изолирани. Честно казано аз не предпочитам места, където няма абсолютно никой, така че за мен посещението в местност до някой манастир е идеалният избор. 

В България има изключително много на брой вековни манастири, с великолепна старинна архитектура, които са построени в най-красивите кътчета на страната ни, предимно в подножието на планини и заобиколени от невероятно красива природа. Аз все още не съм посетила всички съществуващи български манастири, но съм посетила много от тях и те са ме запленили завинаги с тайнственото си очарование. 

Моят любим манастир е Рилският манастир, който се намира в Рила планина и който често посещавам, но и много други манастири също са запленяващи. Например манастирите край град Велико Търново. Те са около 24 на брой, аз съм посетила само два от тях - Преображенски манастир, който е на 6 км северно от град Велико Търново по магистралата за град Русе, и Капиновски манастир "Св. Никола" разположен на около 20 км от град Велико Търново по пътя за град Елена в едноименния Балкан, в изключително живописната местност Парчовец на брега на река Веселина и ждрелото на Капиновския водопад. 

Реших да споделя статия за тези два уникални български манастира, защото те са съчетали в себе си интересна история, красива природа, достъпни и удобни са за посещение. ...

Преображенски манастир 

Преображенският манастир се намира на 6 км северно от град Велико Търново, приютен от векове в подножието на живописния пролом "Дервента" над река Янтра. 

Там се намират и няколко древни пещери - пещерите на Беляковското плато, които са били обитавани от древните първобитни хора. В някои от тях са открити материални ценности и култура от късния палеолит. 

Името на манастира идва от едноименната църква "Преображение Господне". Цар Иван Александър е основоположник на стария средновековен манастир. От преданията се знае, че е съграден от втората му жена царица Теодора-Сара и техния син цар Иван Шишман през 60-те години на XIV век. Руините на стария манастир се намират на около 500 метра южно от сегашния. 

През 1952 г. при археологически разкопки се установява, че фрагментите от стенописите са много близки до Търновската живописна школа. 

Преображенският манастир през османското иго е просветно и революционно средище. Опожаряван многократно и ограбван, на сегашното си място манастирът е започнат да се строи през 1825 г. Строежът на църквата е от пролетта на 1835 г. и е започнат от майстор Димитър Софиянлията и се завършва от майстор Колю Фичето. Тя е кръстовидна, еднокуполна, със закрита нартика (преддверие на храма), с женско и мъжко отделение. 

Стенописите и иконите са дело на големия български възрожденски живописец Захари Зограф, който я изографисва почти три години. Той смело нарушава установения от векове църковен канон, като осъвременява библейските сюжети със сцени от действителността. Редом със славянските просветители той изписва и своя автопортрет. Във фреската "Страшният съд" наред с библейския сюжет зографът добавя и недостатъците на своето време. 

На външната южна стена на олтарната абсида Захари Зограф изписва "Колелото на живота", като по възходяща и низходяща линия проследява житейския път на човека. Многото великолепни икони са истински шедьоври на майстора. 

Твърди се, че иконостасът от резбовани птици, цветя и стилизирани лозници е направен от майстор Колю Фичето. 

Петте големи икони със своята позлата са изключително впечатляващи. Макар позлатяването на иконостаса да закрива красотата на естествения орех, върху който са изрисувани, то е необходимо за предпазване на дървото от различни вредители. 

Иконите в по-малката църква "Благовещение" са дело на племенника на Захари Зограф. 

Построената през 1981 г. кръстовидна и с високо кубе гробищна църква костница "Възкресение Лазарово" е най-новата в този ансамбъл. Камбанарията е една от най-хубавите на майстор Колю Фичето и е изградена през 1861 г. Празничните служби в голямата църква "Преображение Господне" се възвестяват от 7 камбани с различна големина и мелодия, като най-голямата тежи 750 кг. Манастирът е четвъртият по големина в България. 

Капиновски манастир "Св. Никола"

Къпиновският манастир се намира на брега на река Веселина, в близост до Капиновския водопад. Основан е през идването на управлението на цар Константин Тих през 1272 г. 

През 1794 г. макар и за кратко време игумен на манастира е бил поп Стойко Владиславов - бъдещият епископ Софроний Врачански. 

Двамата братя монаси Хорозовски от град Елена предоставили цялото си богатство за нуждите на манастира. През 1856 г. те изградили голяма жилищна сграда с 55 стаи, чийто долен етаж е от камък, а вторият е с красиви еркери. Откритите чардаци откъм двора са подпрени с дървени колони. Тази двуетажна сграда завършва с малкия куполен параклис "Въведение Богородично". Манастирът притежава богата украса от стенописи и резба. Голямата двукрила врата откъм реката със своя обков с тежки пулове е изключително красива. В средата на вътрешния двор се намира манастирският храм "Св. Никола". Пред храма има кладенец с бистра и студена вода и малко декоративно езеро с много красиви водни лилии. Откритият параклис е с изографисани стени, представляващи "Възкресение Христово". 

Под красивия Капиновски водопад се намира дълбокият Сини вир, който е любимо място за почивка и къпане. Река Веселина освен че е много чиста и ледено студена, има удобни места както за къпане, така и за риболов. 

Медът от липа и планински билки, предлаган в манастира, е изключително ароматен, вкусен и полезен.