Sight: The Horses - Еvolution and Characteristics

Предшествениците на конете са живели преди 50-60 милиона години. родината им е днешна Северна Америка. Учените нарекли първия кон с красивото име "Еохипус" ( Eohippus ), което означава "кон на зората".

Eohippus

Еохипус е живял преди около 50 милиона години и е бил висок едва колкото лисица. В гъстите заблатени гори се прехранвал предимно с листа от дърветата.

"Еквус" ( Equus ), днешният кон, е резултат на повече от 50 милиона години еволюционно развитие.

Equus

Конете са свързани с човечеството повече от 6000 години. Още тогава човекът е започнал да хваща и опитомява коне и да ги държи близо до себе си.

Първоначално, конете били използвани за теглене и носене на товари, след това, преди 4-5 хиляди години, човекът за първи път седнал на кон. А не след дълго дори успял да се задържи на гърба му.

Язденето и карането се допълвали взаимно и преди около 3000 години келтите впрягали коне в колесници на две колела. Най-често това били бойни колесници, използвани по време на война.

Конят може да изразява настроения с помощта на цялото си тяло. Най-вече с ушите, опашката, гласа и движението на краката си той показва какво иска или не иска. Тези сигнали са еднакви при всички породи, така че всички коне могат да се разбират помежду си.

Когато конят свие уши, той изпраща заплашителен сигнал, който означава "Стой далеч от мен!" Непременно трябва да се съобразим с това недвусмислено предупреждение. Ако конят не е раздразнен, ушите му са изправени.

Неспокойният кон върти ушите си наляво и надясно. Кон с обърнати назад уши слуша гласа на ездача си.

Пронизителното цвилене е предупредителен сигнал. Широко отворените очи означават, че конят е възбуден. Ако се вижда бялото на очите, конят е опасен.

Понякога конете побутват хората с устни, за да търсят лакомства. Пощипването с устни по ръката и побутването с нос също са приятелски знаци.

Приятелството на коня минава през носа. Носът и обонянието играят важна роля при всички коне. Когато се срещат за първи път и искат да се запознаят, конете допират носовете си, дълго се душат и едва след това решават дали ще се сприятелят. Кобилата и малкото ѝ също се разпознават по миризмата.

Магаретата и конете, също както и дивите коне и зебрите, произлизат от плиохипус ( Pliohippus )

Pliohippus

Магаретата обаче са по-малки и не така бързи. За разлика от конете магаретата се движат поединично и не обичат да се местят. Вероятно поради тази причина те живеят с хората от по-отдавна отколкото конете.

Мулето е дете на баща магаре и майка кон. При катъра е обратното: той е дете на баща кон и майка магаре.

Зебрите са единствените африкански коне. Козината им може да ни се струва, че се набива на очи, но тя всъщност идеално ги прикрива, тъй като райетата не се забелязват сред шарените сенки на дърветата и храстите.

Различаваме работни, полукръвни и чистокръвни коне. Тези наименования обаче нямат нищо общо с кръвта. "Чистокръвен" е общото понятие за чувствителни и бързи коне. С понятието "работен кон" наричаме спокойните и силни товарни коне, а "полукръвните" коне са кръстоска от чистокръвни и работни коне.

Най-големият кон в света е английският кон Шайър ( Shire ). На височина достига 183 сантиметра, а някои екземпляри са дори по-високи.

Shire

Най-малкият кон в света се нарича "Фалабела" ( Falabella ) и се отглежда в Аржентина.

На височина Фалабела не надвишава 72 сантиметра.

Falabella

Конете, които не надвишават 147,5 сантиметра височина, се наричат понита.

Чистокръвните коне са благородниците в света на конете. От 250 години при тях съществуват две родословни линии - английската и арабската чистокръвна порода. Английските чистокръвни коне имат родословно дърво, или казано с други думи доказан произход, водещ началото си от предци, пренесени преди около 300 години от арабските страни в Англия.

При дивите коне цветът и окраската на козината трябва добре да се сливат с околната среда, за да прикриват коня. Пинто, кон от западните части на Северна Америка, е с цветовете на заобикалящата го среда.

Днес цветът на козината често се определя още при разплода. По цвета на козината можем да разпознаваме коня и да го различаваме от останалите. В зависимост от това какъв е основният им цвят, конете се наричат по различен начин. Така например черният кон съответно е с черна козина, алестият кон е с червеникаво-кафява козина. Кестенявият кон, наричан още дорест кон, е кафяв на цвят с тъмна грива и опашка, а кон с бяла козина се нарича сив кон. Сивият кон се ражда с тъмна козина, която с годините става все по-светла. Кулест е жълтеникав светлоръждив кон с черна грива и опашка.

Петната по главата също си имат имена. "Снежинка" е малко бяло петънце, "звезда" е петно с форма на звезда върху челото, "проточина" е дълга бяла линия от челото до горната устна, а "фенер" е бяло лице.

Трите основни хода на коня се наричат ходом, тръс и галоп. По природа конят се движи напред. Затруднява се да се движи назад и странично.

При ходом конят развива аоколо 7 км/ч. Скоростта при тръс достига 15 км/ ч, а при галоп - 60 км/ч. На равен терен чистокръвните коне за спорт могат да развият дори до 80 км /ч.

Преди хиляди години първите ездачи просто са се държали здраво за гърба на коня. По-късно хората започнали да използват покривала, на които да седят. Тъй като покривалата се пързаляли, започнали да ги връзват с ремъци.

По-късно вече се използвали седла от дърво и кожа.

С помощта на седлото тежестта на ездача се разпределя по-равномерно върху гърба на коня.

Седлото трябва да отговаря на следните изисквания: Трябва да е подходящо за начина на яздене на ездача. Трябва да е подходящо още и за коня и да разпределя тежестта на ездача колкото може по-добре. Освен това трябва да отговаря на ръста на ездача, да бъде изработено от добър материал и добър специалист.

Предполага се, че седла били използвани за първи път от

скитите - номадско племе, населявало руските степи.

Най-старото изображение на седло е от преди повече от 2000 години, то се е оформяло постепенно през XVII и XVIII век.

Конете са плашливи животни, които не виждат какво става непосредствено зад и непосредствено пред тях. Затова приближаването към коня трябва да става така, че той да ни забележи колкото може по-рано и никога не трябва да се приближаваме от задната му страна.

Конете могат от доста голямо разстояние да установят дали човекът, който се приближава към тях, има добри намерения или им мисли злото. Затова индианците от Северна Америка можели по поведението на конете да разбират кога опасност заплашва лагера им.

Конете са общителни животни и са свикнали да живеят в стадо. Стадото им дава закрила и сигурност. В природата една част от стадото бди, докато другите коне пасат или си почиват. Когато бягат от опасност, жребците защитават кобилите и кончетата, като ги заобикалят и ги оставят да бягат в средата.

Жребецът водач е особено предпазливо и опитно животно. Той води стадото към пасищата и местата за водопой. Той бди над стадото си и го защитава.

Дълго време конят е бил единственото средство за придвижване по суша. Конят бил язден, впряган в каруци, носел е товари, участвал е във войни и замествал човека в тежката работа.

Днес конете се отглеждат предимно за спорт и за свободното време.

Съществуват ездови спортове, наречени конен спорт, спортове с впрягове и игри с езда.

При тях хората и конете мерят сила и бързина в състезания. Така например при ездата с препятствия конят и ездачът трябва да преодоляват определени препятствия.

При обездката конят трябва безупречно да владее основните ходове и да показва определени фигури от "висшата обездка". Така се нарича последователността от задачи, която поставя високи изисквания пред сръчността на коня и ездача.

Спортът за чистокръвни коне са надбягванията в галоп.

Конете винаги са били важни за хората - толкова важни, че са станали дори част от преданията и легендите на почти всички народи по света. Пегас ( Pegasus ) например е крилатият кон от гръцката митология.