Именно в детството, по-точно в ранното детство, се възпитават и изграждат ума и сърцето на всеки човек. Но трябва да знаем, че възпитанието на детето винаги и преди всичко започва от нашето самовъзпитание. Ето защо е нужно постоянно и системно да задълбочаваме и разширяваме своите педагогически знания, да повишаваме културата си, да се учим правилно да общуваме с хората и внимателно да се отнасяме към огромния свят, който заобикаля нас и нашите деца.
Педагогическата култура на всяко семейство се гради върху основата на педагогическите традиции на народа. Такава култура трябва грижливо да се натрупва и да се предава от поколение на поколение.
Ето защо за всеки от нас е много важно да се върне понякога в собственото си детство, внимателно да осмисли опита на нашите майки и бащи, да вземе от него всичко най-добро и да избегне техните грешки и незнание.
Умението деликатно и внимателно да се отнасяме към заобикалящите ни хора, се нарича Вежливост.
Още от първите години на детето, е необходимо да създаваме у него навици за вежливо поведение. Да го учим на доброта, на умение да осъзнава постъпките си и вярно да различава "кое е хубаво и кое - лошо".
Вежливостта е сбор от постъпки, които определят вътрешната култура на човека.
Самото понятие "култура" произтича от нравствено-моралните и дори от социалните норми.
По такъв начин и понятието "вежливост" надхвърля своите привидни рамки и става външно отражение на нашата вътрешна култура и духовност, определяйки се от конкретните постъпки, от поведението в обществото, които естествено произтичат от моралната образованост и социалното възпитание на всеки човек.
Съвременният възпитан човек е активна личност. Той е способен не само да извършва постъпки, но и да е отговорен за тях. Той е със задълбочено образование и развит ум.
Вежлив е човекът, който умее да управлява своите емоции. Независимо от това, с какъв темперамент го е надарила природата. Той винаги е във висша степен хуманна личност. Личност, обогатена от разнообразните съществуващи днес в света връзки и отношения.
Качества като студено равнодушие към хората, способност да угодничиш и раболепничиш заради лична изгода, кариеризъм, користолюбие и пошлост са чужди на културата.
Богатата човешка култура е част от сложното многообразие на човешките отношения, удивителния свят на съвременните знания и днешната наука, стремежа към доброта, хуманност, високи идеали и любов към творчеството.
Вътрешната култура на човека задължително се проявява във всекидневното му външно поведение. Собственото ни поведение, нашите постъпки, отношенията помежду ни възпитават децата по-силно от всякакви нравоучителни разговори.
Детето идва в безкрайно сложния ни свят сякаш пришълец от друга планета - в нашия свят изпълнен с грижи, увлечения, многолики човешки отношения, с множество радости и тревоги, които хиляди години са се натрупвали на Земята.
За пет години детето трябва да улови в първоначално хаотичното за него натрупване от цветови петна и в сиянието на отделните багри насочеността и точността на линиите, обемите на предметите. Нещо повече, за това време малкото дете трябва да разбере и запомни предназначението на огромно количество предмети. И да се научи да използва някои от тях.
За петгодишен срок детето трябва да придобие такъв ясен слух, за да може от носещите се от всички страни срещу него звуци да отдели и да чуе онези, които се сливат в дума от родния език.
Да схване значението на отделните думи. Да разбере смисъла на разговорната реч.
През първите пет години детенцето овладява движенията на своето тяло. И ето, след първите крачки, то се устремява "напред и по-високо" по стъпалата на ранното си детство. Изучава и опознава света, като овладява правилата на общественото поведение. Като експериментира и играе, то търси своето място в света.
За човека тези години никак не са леки. Малкият човек не ги прекарва в безгрижни забавления, както се струва на някои възрастни. Това невероятно важно "разстояние" е изпълнено с напрежение и сложности, които се отразяват върху целия детски организъм, върху цялата психика на детето.
Затова родителите, през този период, както и винаги, трябва да бъдат добри, разбиращи, съчувстващи и мъдри помощници на децата си.
Изглежда, именно с осъзнаването на тази цел си струва да започне възпитанието на детето.
Психолозите и педагозите наричат възрастта от 3 до 7 години игрова.
Малкото дете опознава света на възрастните и се приобщава към него, като повтаря в игрите този свят, като изиграва всичко онова, което вижда и наблюдава. У него вече е натрупан известен жизнен опит. Детето има прекрасна памет и внимателен, съсредоточен поглед на изследовател, наблюдател, откривател.
Наистина, детето още не си е изработило свое собствено поведение. То още няма собствено мнение за хората и събитията, които така внимателно наблюдава. Затова пък като талантлив актьор, то може да повтори (и повтаря!) всички постъпки, думи и жестове на възрастните хора, които го заобикалят.
През този период ние сме длъжни колкото може повече и по-често да играем с детето, да го учим на игри, които са ни добре известни, да измисляме с него нови, дори и най-простички, игри.
Когато играем, трябва да учим малкото дете на културно поведение. Да го учим да общува с хората. Играейки, да приучаваме детето на дисциплина, на ред и на труд.
Трябва да го подготвим за училище, също по време на игра. Защото след игровия етап от детството идва учебният.
Всъщност, любознателността на детето, жадният му стремеж към знания се пробужда много по-рано. Още на 3-5 години децата стават "защотковци". При правилни занимания с детето, към седмата си година то вече е готово не само за случайните "защо", но и за постоянни системни занятия.
Самата природа е заложила в децата стремеж към знания. Нашата педагогическа задача, трудната задача на възрастните, е да не пропуснем този божествен дар. Да не го убием с еднообразно-демагогски назидания и категорично-безапелационни заповеди. Ето защо, когато възпитаваме у децата навици за културно поведение, вежливост, деликатност и доброта, ние трябва да не забравяме за психологическите особености на развитието на детето.
Психиката на детето от предучилищна възраст е е податлива и пластична. През тези години детето е склонно към емоционална отзивчивост и подражаване, въпреки че то не винаги умее да се ориентира на кое трябва да подражава.
Именно през предучилищните години в ума и сърцето на детето се полагат основите на нравствените чувства. Именно в това време родителите са длъжни да възпитат у детето отзивчивост и деликатност по отношение на другите хора, грижовност, тактичност и съчувствие към връстниците и възрастните, към всички хора.
Възрастните възпитават тези качества в децата чрез собствения си положителен пример и приятелска похвала, чрез одобрение, които придружават всяка добра постъпка на малкото дете. В същото време детската грубост, мързелът, скъперничеството, несправедливостта или лъжата трябва да предизвикат естественото неодобрение на родителите.
При цялата взискателност към детето родителите не бива да се скъпят на ласки. Когато възрастните дружелюбно и гальовно се отнасят към него и изразяват вярата си в неговите възможности и сили - у детето се поражда чувство за емоционално благополучие. Тогава нашата взискателност и строгост няма да го изкарат от релсите, а само ще го научат на необходимия ред, на дисциплина.
Психически и физически всяко дете се развива доста своеобразно.
Но въпреки това има свещени закони, безспорно задължителни за всеки родител или възпитател.
Творецът на човешката душа и характер преди всичко и непременно трябва да сътвори самия себе си.
Само истински хуманният човек може да възпита хуманен човек.
Само човек, който активно се отнася към заобикалящия го живот, може да възпита активна личност.
Само честният човек може да възпита честен човек.
И само човек с висока култура може да възпита действително културен човек - деликатно, внимателно и доброжелателно отнасящ се към хората, умеещ творчески да се труди и да получава радост от своя труд. Човек, който вижда и цени живата красота на природата и приема цялата сложна хармония на света, в който живее.
Майката и бащата, които обичат своето дете и желаят духовно да го възпитат, трябва да се обърнат за помощ към книгите, живописта, театъра, музиката, радиото. Те трябва да се учат - на първо място сами - да мислят и разсъждават върху видяното или прочетеното. Длъжни са да развият своя вкус чрез изкуството и общуването с природата. Те ще се постараят да обогатят своите чувства чрез доброто отношение към всичко живо и на първо място към хората.
Вежливостта на детето се проявява в неговото умение да се държи правилно, да спазва правилата за поведение, проявява се в неговия външен облик, в начина му на изразяване, в отношението му към предметите, в характера на общуването със заобикалящите. И така, детето трябва да знае тези правила и да умее да ги изпълнява.
Според педагозите и психолозите детето от предучилищна възраст трябва да усвои следните навици:
- навици, свързани с личната спретнатост,
- с културата на храненето - поведение на масата, умението да използва приборите за хранене,
- с културата на общуване с възрастни и връстници - у дома и на обществени места,
- с културата на играта, на изпълнение на трудовите задължения.
Изпълнението на режимните моменти от ранна възраст дава възможност да се затвърдят хигиенните навици и навиците за организирано поведение, да се създаде самостоятелност.
Как да се укрепват навиците за вежливо поведение?
Разбира се, на първо място е примерът,
след това показването с ясно обяснение и организиране на упражнението.
Системната, планомерна работа, а не от време на време, несъмнено ще даде своите резултати.
Кога да се създават тези навици?
От най-ранна възраст.
Колкото по-рано детето усвои правилата за поведение, толкова по-естествено то ще ги изпълнява.
В това отношение педагозите и детските психолози не веднъж подчертават, че е необходимо възпитаването на детето да започне със създаването на вежлива, добра, търпима, съчувстваща и ласкава семейна атмосфера.
Възпитаване чрез Творчество.
Запознаването на детето с изкуството, с красотата на поезията, на живописта и музиката го обогатява, приобщава го към творческото отношение към хората и околния свят.
В своите рисунки, също както и в играта, в моделирането, в апликацията, малките деца отразяват жизнените впечатления, които ги вълнуват. Те откриват новото, видяно от тях в света, в който живеят .
Също както играта рисунката приучава децата да мислят, да фантазират, активно да преживяват видяното. Всички тези умения на свой ред възпитават и формират чувствата, възприятието и мислите на децата.
Естетическото възпитание, възпитаването чрез красотата включва в себе си всички видове изкуство. Ето защо животът на децата трябва да бъде обогатен не само с изобразителното творчество, но и с музиката, като първоначално това да бъдат обикновени детски песнички, и с литературата, отначало също детска.
Възпитанието чрез изкуство, както и всяко възпитание изобщо, трябва да бъде целесъобразно, обмислено, педагогически грамотно. Мозъкът на децата е изключително жаден за всякакъв вид информация и поради това тази информация трябва да бъде подбрана, както и да се избегне пренасищането с информация.
Всеки гледан по телевизията или в киносалон филм, всяка прочетена или разказана приказка, всеки детски спектакъл трябва внимателно да се обсъди заедно с детето. Да го разпитаме кои герои и защо са му харесали и кои - не. Да пофантазираме как то би постъпило на мястото на любимия герой. По такъв начин ние възпитаваме у децата култура на възприемането, възпитаваме неговите чувства и разум.
Всяко естетическо възпитание обаче не е само чрез творчеството. Децата се научават да възприемат прекрасното и когато ги приобщаваме към природата, като ги запознаваме с архитектурата на нашия град, като им разказваме за забележителни хора, които са живели или живеят на нашата Земя. Трябва системно да разширяваме кръгозора на децата, да ги учим по-внимателно да виждат и да чуват, да се отнасят творчески към света, в който живеят.
