В Гърция лоялността, била тя купена или дължима, винаги се е отдавала на политически или други "покровители", а не на самата държава. Освен това през последните десетилетия в опит да запазят социалната хармония, когато са на власт, политическите партии се опитват не само да възнаградят поддръжниците си, а и да "прелъстят" тези на опонентите си.
Цената на това е огромна и се взимат заеми за милиарди. Социалната хармония се смята за жизненоважна в страна, периодично поразявана от размирици.
прогермански колаборационистичен режим, по време на който настъпва глад (1941-1943 г.), довел до смъртта на 500 000 души;
гражданска война (1946-1949 г.), която коства 55 000 живота, а милиони губят работата си;
и военна диктатура (1967-1974 г.), която убива десетки и арестува хиляди.
Но има други, дълбоко заложени исторически обяснения на факта, че понятието за държава и изискванията, които налага тя, никога не са се радвали на особена почит.
Най-напред трябва да се отбележи, че през 2/3 от последните 600 години Гърция е била под властта на Османската империя, която в повечето случаи е снизходителна, но понякога е изключително тиранична, а именно тези случаи остават в паметта.
Дори и след освобождението Великобритания и другите велики сили натрапват на Гърция чужди крале.
Първият е баварски принц, който е на власт 30 години, а вторият - датски принц, който управлява 50 години.
Тези чужди монарси са презирани от някои гърци и възпрепятстват установяването на по-близки отношения между хората от народа и новоосвободената им държава.
На трето място идва това, че държавата често е слаба или с липсващ авторитет. Тя сякаш е играчка, която съперничещите си елити искат да притежават, а не въплъщение на нацията. Това личи и от броя на превратите в съвременна Гърция.
Разстоянието между гражданите и държавата се увеличава, когато се взима решение разновидността на гръцкия, която се говори от по-висшите класи и се базира на древногръцкия, да стане официален език на новоосвободената държава, а не съвременната версия, използвана от по-голямата част от населението. Елитите, които през 1821 г. ръководят Войната за независимост срещу Османската империя, са убедени, че е по-важно да се върнат към Древна Атина, отколкото езикът на хората от селата да получи лингвистично предимство. И обикновеният гръцки става официален език едва през 1976 г.
Но може би най-сериозната причина за липсата на уважение към институциите е концепцията за гръцкия индивидуализъм.
Тя е важна част от неповторима гръцка идея, заложена в националната идентичност - идея позната като "филотимо" (philotimo) (φιλότιμο), буквално "любов към честта".
Тя обаче означава много повече и символизира почитта на гърците към личната свобода и достойнство - най-вече дълга към семейството и приятелите.
Така, когато много гърци очакват лична награда и признание от политическите си покровители или укриват данъци и не се интересуват от жизнеспособността на държавата си, те демонстрират превъзходството на личната свобода и действие и на дълга към семейството и приятелите над нуждите на държавата.
"Филотимо" произлиза от Древна Гърция и се споменава от драматурга от 5-ти век пр. Хр. - Есхил (Αισχύλος).
Личната чест и свързаните с нея концепции за независимост и свобода на действията са много важни за елитите и имат принос за политическата децентрализация в древногръцката цивилизация.
Идеята за "филотимо" надживява Древна Гърция и става предмет на спорове във Византийската империя. Почти сигурно е, че към нея се е придържал гръцкият елит, който през Средновековието живее в Константинопол. След това, изглежда, в края на 18-век и началото на 19-ти век идеята се съживява като част от новата гръцка национална идентичност, когато интелектуалци изгнаници и романтични тайни общества, които най-често се намират в Русия и Париж, замислят войната за освобождение на Гърция от османска власт.
Следи от "филотимо" могат да се открият и в преклонението от 19-ти и 20-ти век пред "свободолюбивите" бандити, които бранят "честта на Гърция", като ограбват османските потисници и имат важна роля във Войната за независимост.
Клефтите (Κλέφτες), възвеличавани в народни песни, са робинхудовците на Гърция, но са много по-важни в политическо и идеологическо отношение и помагат за засилването на войнствения индивидуализъм у съвременните гърци.