Страната е най-големият музей на открито в света, съхранил паметници от над 3000 години.
10 000-километровата морска ивица, включваща Тихия океан, Карибско море и Мексиканския залив, пленява всеки - ослепително крайбрежие предлагащо забавления от здрач до зори и чудесен тен през деня.
Вътрешността на страната обаче е наистина изключителна - най-големият музей на открито в света.
Централното плато, където е разположена и столицата Mexico City е заградено от двете страни от планински вериги: на изток - Sierra Madre Oriental, а на запад - Sierra Madre Occidental.
Две трети от територията на страната са покрити с планини, много от които вулканични.
В Acapulco тропичните планини пазят един от най-мечтаните плажове на Тихия океан. Десетилетия наред тази фантазия от бял, ситен пясък е привличала със силата на сбъднатата мечта. Прекрасни плажове, луксозни хотели, усмихнато слънце, безкрайни нощни фиести. Там всеки намира жадуваното местенце - спокойно и романтично или оживено и с пулса на партито.
Ако това, което търсите е да се наслаждавате на природата, попаднали сте на идеалното място. Мексико е ненадмината мозайка от екосистеми, която е сред първите места в света по биологично разнообразие
Древните гърци, които съставили първите списъци с чудесата на света, нямали никаква представа за съществуването на Северна и Южна Америка. Когато европейците най-накрая стигнали до Мексико и Перу през 1500 г, едва могли да повярват на очите си. Намерили древни градове, пирамиди и храмове, както и многобройни съкровища от злато, сребро и нефрит. Авторите на тези величествени творения били различни народи - маи, толтеки, ацтеки и инки.
Много от най-забележителните обекти в Мексико са разположени на полуостров Юкатан (Yucatan). Областта е равнинна, гореща и много суха с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте (Cenote).
Народът Итца (Itza) от групата на маите мигрирал в региона на безценните водоизточници и издигнал древния град Chichén Itzá. Около 600-ната година селището се превърнало в град, а през 987 г. вероятно е имало нашествие на толтеки (toltecs), защото от този период се наблюдават каменни изделия, представляващи смесица между стиловете на маите и толтеките.
След междуособни войни между маите през XIII век от града останали само руини. Те могат да бъдат видени и днес. На територия от 10 кв. км. са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове.
Масивният храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини, готови да влязат в бой.
Цивилизациите на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите.
Пирамидата в Chichén Itzá има девет “стъпала“, които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 м. Към храма, посветен на Кукулкан (Kukulkan) или (El Castillo) водят 91 стъпала. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но и на бога, наричан Пернатата змия или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Castillo (замък).
Очертанията на Мексико наподобяват силует на ритон от тракийско съкровище. Ако полуостров Юкатан (на испански: Península Yucatán) на западния край е животинската глава, а широката граница със САЩ е отворът на ритона, то в тънката част на шията се намира щатът Оахака (Oaxaca) с едноименната си столица - един от най-прелестните градове в тази живописна страна. Разположен е в плодородната долина Oaxaca на 1550 м. надморска височина.
Нищо по тихите сенчести улички не подсказва, че градът е с над 200-хиляди жители, че е щатска столица и университетски център.
Ако раят е урбанизиран, то той би изглеждал точно така :)
Oaxaca е родно място на двете личности, които най-силно повлияват на мексиканската история - Бенито Хуарес (Benito Juárez) и Порфирио Диас (Porfirio Díaz).
Първият с право се смята за национален герой на Мексико. Като дългогодишен президент на страната той я дарява с първата либерална конституция, печели знаменитата битка при Пуебла (Heróica Puebla) срещу френските интервенти през 1862 г, изгонва завинаги чуждестранните гарнизони, които се били установили на територията на страната и успешно управлява до 1872 г, когато умира като народен любимец.
Porfirio Díaz - също герой от войната с французите - е вечен съперник на Juárez за президентското място, но никога не успява да пребори великия либерал. След смъртта на Juárez идва и неговият час, но постепенно от велик революционер той се превръща в кървав диктатор. Репресиите и непопулярните му реформи го изолират от бунтовно настроеното население на страната. Но управлението му допринася за изграждането на законността и строгия ред.
Тук има само една къща-музей с неговото име, докато народният любимец Juárez е дал името си на улица, площад и дори на самия град - Oaxaca de Juárez.
Поне един ден в Oaxaca трябва да бъде запазен за посещение на Монте Албан (Monte Albán) - древното селище на самотеките.
Въпреки че местните екскурзоводи твърдят, че пирамидите са връстници на Хеопсовите, официалните източници датират цивилизацията на самотеките от около VI век пр. Хр.- тоест някъде по времето на Буда, Навуходоносор и Кир Велики. Това ги прави втора в хронологичен ред цивилизация в Мексико след олмеките, които обаче нямат градове.
Маите още не били колонизирали Yucatan, така че Monte Albán действително е най-древният град в Мексико.
Селището е потънало във вечно цъфтящи в бяло дървета, откъдето идва и сегашното му име - албан, албинос. Появилите се доста късно тук ацтеки наричали столицата на самотеките Уакшака, откъдето идва името на съвременния град.
Пирамидите на самотеките са ниски, най-често тристепенни, с ясна и логична структура. За разлика от гигантските си братовчеди от север и изток, те са предназначени за масово изкачване.
Докато например в пирамидата на Слънцето в Teotihuacán, както и в гватемалските пирамиди има единствено тясно стълбище отпред за жреца, тук стълбищата заемат почти целия склон на пирамидата.
Мексиканците не пропускат повод да се усмихват и да си разменят цветя. Те са гостоприемни и много се радват, когато някой чужденец се присъедини към празника им :)
