Агресивното поведение е често срещано при малките деца (от 3 до 5-6 години), а разбирането и преодоляването на този проблем е част от тяхното възпитание.
Вероятно си спомняш как преди време, докато разхождаше спящото бебче в количка навън, се чудеше какви са тези малки разбойници по детските площадки и как може родителите им да ги възпитават така? А сега, неусетно как и ти си се наредила сред майките, които се чудят какво още да направят, за да не налита на бой детето им, когато му вземат играчките...
Нормално е да се притесняваш, но не е необходимо да драматизираш нещата. Опитай се да разбереш дали
наистина това поведение може да се счита за агресивно, или става въпрос за нещо по-безобидно. Може би детето просто пази вещите си. Ако то първо е помолило да си получи обратно любимата формичка за пясък (или поне е изкрещяло: “Това е мое!“), изчакало е малко и едва тогава е блъснало другото дете, не му лепвай веднага етикета “побойник“.
Важно е да се отсяват притеснителните прояви на агресия от тези, които са необходима част от развитието на детето. Макар и това поведение да е неприемливо за нас, при децата е нормално за тази възраст. Не трябва да се забравя, че малкото дете все още няма формирана ценностна система. Неговият свят се гради предимно около собствената му личност и все още му е трудно да се постави на мястото на другия.
В подобна ситуация детето не посяга със съзнателното намерение да нарани другото дете (или иначе казано - да прояви агресия), а единствено защото иска отново да вземе играчката си. Но когато то често и без причина опитва да нарани другите деца, тогава трябва да се предприемат действия.
Как да помогнем на детето?
Не трябва да се толерира агресивното поведение, а да се разбере причината за него.
Сигурността у дома.
Ако детето се чувства сигурно у дома, вероятността да се държи агресивно навън е малка.
Най-важното нещо е да се открие какво стои в основата на агресивното поведение и да се намери начин то да бъде поне ограничено, ако не премахнато. Често това е някаква силна уплаха или стрес. Когато се открие причината, справянето с това поведение ще е лесно. Като начало може да се помогне на детето да прояви агресията по друг начин у дома, а не срещу други деца.
Потренирайте бой с възглавници, нарисувайте “лошите пориви“ или просто потанцувайте, за да може то да прогони насъбралата се у него негативна енергия.
Обич и дисциплина.
Не спирай да показваш обичта си, дори и твоето дете да се е държало агресивно. Постави ясни правила: неодобрение срещу агресивните пристъпи и поощрения, когато детето е било толерантно. След като то е наясно, че със сигурност ще има последици, ако удари някое дете, навярно ще се замисли дали трябва да реагира по този начин.
Чувство за независимост.
Не се притичвай веднага, когато твоето дете се нуждае от помощ. Остави го да се опитва само да се справя в трудни ситуации. Така то ще намира начин да постигне своето без чужда помощ. Често наличието на пречка пред детето, която не може да преодолее само, го прави раздразнително и агресивно. Ако успява да разреши само проблема в конфликтна ситуация с връстниците си, няма веднага да посяга, за да постигне целта си.
Добър пример.
Ако често си позволяваш да раздаваш шамарчета, не се учудвай, че и твоето дете ще посяга на другите деца. Разговаряйте за проблемите. Така ще научиш детето си да бъде толерантно към чуждите грешки и да ги разрешава чрез разговори, а не чрез агресия.
Внимавай също така как реагираш, когато детето ти е било ударено от друго дете. Спокойно и сериозно поговори с “побойника“ без да му крещиш или да го шамаросваш. Така ще покажеш на детето си, че проблемите се разрешават без агресия.