Чашата кафе предразполага към приятелски разговори и кафенетата съществуват не само за да се хапне и пийне в тях. Те винаги са били своеобразни клубове, където хората са се събирали, за да си поговорят, да поспорят, да обсъдят новините. Да, кафенетата са изиграли твърде значителна роля в духовното и политическото развитие на европейското общество. Били са центрове на деловия, политическия и артистичния живот.
Английски студенти основават ''Оксфордски клуб кафене'', който бил пряк предшественик на Кралското научно дружество. Известното морско застрахователно дружество възникнало в края на 17-ти век в едно кафене на Tower Street, където се събирали застрахователите и което било собственост на Edward Lloyd.
До 1689 г. в Париж кафето се продавало в улични палатки. François Procope, който имал кралски лиценз за продажбата на разхладителни напитки, прибавил към тях кафето и създал първото литературно кафене в Париж - Café Procope. То се намирало срещу новата сграда на Comédie-Française - (Най-старият и единствен репертоарен театър във Франция, финансиран от държавата, основан през 1680 г. с декрет на крал Луи XIV, обединявайки трупите на Молиер (чийто дом неофициално е театърът) и други трупи, и се намира в Palais-Royal в Париж, като е символ на френския театър.)
Café Procope станало място за срещи на артистите, писателите и музикантите от 18-ти век.
То се посещавало от френския писател и философ Волтер (Voltaire), който обичал комбинацията от кафе и шоколад. Когато след две столетия кафене "Прокоп" било затворено, масичката и столът, на които седял великият писател, били съхранени като исторически реликви.
Постоянни посетители на кафенето били и Jean-Jacques Rousseau и Pierre de Beaumarchais. По време на Великата френска революция в Café Procope можело да се чуят речите на Марат, Робеспиер, Дантон. Тогава още неизвестният на никой Наполеон Бонапарт идвал тук да играе шах.
През 1918 г. близо до Palais-Royal било отворено кафенето "De la Régagne", чийто списък на почетните посетители може да даде пълна представа за историята на френското изкуство. Тук е изиграл своите най-добри партии великият шахматист François Philidor.
Познавач на кафето и, разбира се, постоянен посетител на кафенето бил Виктор Юго. Редовни посетители били и Теофил Готие и Ришельо. Diderot е работил тук над своята "Енциклопедия".
През юли 1789 г. всички кафенета около Palais-Royal били препълнени от тълпи парижани, които слушали ораторите, критикуващи правителството. Изправен върху една от масичките в кафенето, френският журналист и политик Camille Desmoulins произнесъл пламенна реч. След два дни Бастилията паднала.
Прочутото италианско кафене "Florian'' било отворено през 1720 г. То и досега съществува във Венеция, а първият му стопанин е Floriano Francesconi , който бил доверено лице за своите клиенти.
В историята са оставили следи и миланските кафенета, в които се събирали заговорниците на въстанието срещу австрийското господство.
Във Виена през 18-ти век журналистите и писателите се събирали в кафене "Zeitung doktoren". През 1839 г. в града имало 80 кафенета, 50 от които се намирали в предградията.
Много кафенета били отворени в САЩ - в Ню Йорк, Бостън, Балтимор. Кафенето на търговците в Ню Йорк било превърнато в резиденция на правителството през първите дни на Американската революция.
През 30-те години на 19-век в Москва, там където сега се намира хотел "Москва", било отворено прочутото кафене на Печкин. В петте стаи, където имало и билярд, били поставени масички с новоизлезлите вестници и списания - тук ежедневно се събирали известни писатели, артисти, музиканти, художници. Идвали Белински, Херцен, Грановски, Бакунин, Шчепкин, Мочалов, Островски и други дейци на руската култура.
Известни художници, писатели, поети и музиканти са посветили на кафето някои от своите произведения. С кафето са свързани и картините на френския художник от 18-ти век Van Loo.
През 1703 г. в Париж бил издаден сборник кантати, прославящи кафето. В 1716 г, поетът Готфрид Фраузе съчинил текста на първата немска кантата, посветена на кафето, а през 1727 г. поетът Пикандер, либретист на Бах, написал шеговита новела.