Необходимостта от космическите оранжерии за междупланетните мисии е неоспорима и отглеждането на растения в Космоса е задължително, ако искаме да колонизираме други светове.
Първата космическа оранжерия “СВЕТ“ е разработена и произведена в България в период, включващ разработката и изследванията, които са наземни и космически, и които обхващат годините от 1983 до 1991.
Доц. д-р инж. Таня Иванова, която е заемала ръководна длъжност в института по електроника на българската академия на науките (БАН), разказва, че космическата оранжерия СВЕТ се състои от камера за отглеждане на растенията, в която са монтирани кореновият модул с почвата, хидроаеросистемата, блок за осветление, блок за управление с датчици и измервателната електроника към тях, микропроцесорната система и пулта за контрол и управление.
Касетата с почвата се движи върху релси, подобно на чекмедже, в долната част на камерата за отглеждане. Тя е напълнена с 9 кг. почва “Балканин“, обогатен с минерални соли (по българска технология), за да се осигури нормално отглеждане на няколко вегетации растителни култури.
Датчици контролират параметрите на средата - тепературата, влажността на въздуха и почвата (в различни зони), както и работата на осветлението, вентилатора, помпата и компресора.
Блокът за управление обработва информация от датчиците, като управлява всички изпълнителни системи (осветителна, охладителна и напоителна) по определени програми и според текущата информация. Специализираната микропроцесорна система осигурява висока степен на автоматизация на всички процесори и възможност за визуален контрол и ръчно управление от оператора (космонавта) с помощта на пулт, разположен на лицевия панел на блока.
Човечеството вече работи по идеята за колонизиране и тераформиране на нови светове, като може би първата цел ще бъде Марс. При полета до Марс обаче изпращането на товарни кораби с храна, вода и кислород ще е проблемно. Съществуват проекти, в които първият полет на човека до Марс ще стартира от Луната. Животът в бъдещите научни станции на Луната и Марс ще се осигурява с помощта на изкуствени затворени системи, в които ще се пресъздава земната биосфера с всички необходими растителни и животински организми.
При сега достигнатите скорости пътят до Марс и обратно би отнел време от около година и половина. Подобно пътуване е невъзможно без изкуствена, самовъзстановяваща се биологична система за осигуряване живота на екипажите, в която да се осъществява пълен кръговрат на биогенните химични елементи, автономно пречистване на въздуха, водата, както и набавяне на храна.
В космическите кораби се употребяват предимно консервирани, лиофилизирани и сравнително малко прясно замразени храни. След определен период на съхраняване качеството им започва рязко да се влошава, в тях настъпват необратими процеси, витамините се разрушават и хранителните им свойства стават непълноценни. Тези храни бързо омръзват на космонавтите и те губят апетита си. Това е една от основните причини, която кара специалистите по космическа биология и медицина да не мислят само за физико-химичната регенерация на въздуха и водата, но и да потърсят видове и методи за култивиране на растения - източници на прясна, вкусна и витаминозна храна.
За полет до Марс е необходимо значителна част от обитаемия отсек на междупланетния кораб да бъде космическа оранжерия. Там в безтегловност да се отглеждат реколти от зеленчуци, както и пшеница, от чието зърно астронавтите да мелят брашно и да приготвят истински хляб, както на Земята. За биологичното пречистване на въздуха в затворената система, която ще пътува към Червената планета, трябва да се използва преди всичко фотосинтезата - растенията ще поглъщат въглеродния диоксид, отделян от членовете на екипажа при дишането им, а ще произвеждат кислород.