В бъдеще, хората ще пътуват много повече, но пред туристите ще бъдат поставени ограничения по отношение на заниманията и дестинациите. ..
Dr. Ian Yeoman казва, че ''До 2050 г. заради екологичните проблеми ще се е възродила колективната отговорност..''
Масовият туризъм ще бъде по-контролиран и далеч не толкова индивидуален. Освен това хората ще ходят на почивки близо до родните си места.
"Туризмът в известен смисъл ще изгуби авантюристичния си дух. Ще гледаме на настоящето като на златна ера на евтината и неограничена мобилност - очаквам тя да достигне връхната си точка през 2030 г.', казва Yeoman.
Някои от най-ценните дестинации ще бъдат под огромен натиск заради увеличаващия се брой туристи и уврежданията, причинени от околната среда.
За да се овладее потокът от туристи, всяка година ще се организират глобални лотарии, които ще разпределят справедливо входни билети за места като Венеция и Папагалските острови. На много от дестинациите с изчерпващи се ресурси туристите ще се облагат с екоданъци.
С цел увеличение на ефективността и спестяване на пространство, хотелските стаи ще стават все по-компактни - стандартът ще напомня повече на японските стаи ''кутийки'', отколкото на днешните луксозни апартаменти. На много места ще се въведе режим на водата и плувните басейни все повече ще се смятат за неекологични.
През следващите десетилетия авиационната индустрия ще продължи с опитите си да подобрява ефективността. Нови видове гориво, използването на леки композитни материали и въвеждането на компютър за паневропейски контрол на въздушния трафик ще донесат известно облекчение, но заради нарастващия брой пътници ще расте и общия разход на гориво, което пък означава повишаващи се цени.
Мнението на американския академик по летищна икономика John D. Kasarda, който е и съавтор на ''Aerotropolis'', е че железниците ще поемат повечето пътувания под 650 км. Но летищните комплекси ще се разрастват и ще заприличват на градове с огромни молове, те самите ще се превърнат в дестинации.
Да,, след няколко десетилетия туризмът ще се характеризира с въвеждането на квоти и режими, било то върху въглеродните емисии, водата или достъпа до определени места. Тези мерки обаче няма да ни се струват така неприятни, както днес, защото ще гледаме на ограниченията като на положителен, отговорен подход към ваканциите.