Австралийският философ Holitscher също пише по въпроса за взаимоотношенията между човека и природата:
"Човекът, подобно на животните и растенията, звездите и атомите, е част от природата. В своето отношение към природата обаче той се извисява над всички останали същества, стоящи на по-ниска степен на развитие... Историческият процес на развитие на материята е достигнал принципно ново стъпало, когато човекът благодарение на труда се е издигнал над равнището на развитие на животинския свят. От този момент нататък човешкото общество, произлязло закономерно от природата, е започнало да я отразява в своето мислене, да я изучава и да я опознава. Благодарение на производителната си дейност човекът изменя природата и активно въздейства върху нея."
Обработването на огромни площи със селскостопански култури, създаването на нови сортове растения и породи животни, построяването на гигантски язовири и канали, водноелектрически централи, мини, пресушаването на заблатени земи и напояването на засушливи територии, завоюването на въздушното и водното пространство, добиването и използването на полезни изкопаеми, проникването в тайната на атома и Вселената, усвояването на нови видове енергия и синтезирането на неизвестни в природата вещества - всичко това коренно измени облика на Земята.
За съжаление, практическата дейност на хората продължава да води към големи грешки - замърсяват се и се отравят водоемите, масово се изсичат горите, изтребват се ценни видове животни и растения и т.н. Не случайно във всички страни на света се придава такова голямо значение на въпросите за защита на природата.
Ако в процеса на стопанската дейност не се взимат под внимание законите на живата природа, ако те се пренебрегват, последствията ще бъдат отрицателни. Много често тези последствия се отразяват не веднага, а след известно време, понякога доста продължително време. Късното проявяване на допуснати по отношение на природата грешки е причина хората да се самоуспокояват, че докато са живи, ще им стигне. Всички обаче сме длъжни да мислим и за тези след нас.
Поразителни примери за разточителното отношение към живата природа дава периодът на феодализма и по-късно на колонизацията и капитализма, когато в надпреварата за свръхпечалба хората изобщо не са се съобразявали с последствията, до които ги е довеждала тяхната алчност. Поради огромно изтребване катастрофално е спаднал броят на такива ценни животни, като бобрите, тюлените, морските котки, морските видри, елените, слоновете, антилопите, жирафите, планинските овни. Към списъка на завинаги изгубените за човечеството животни, унищожени напълно от човека, са морската стелерова крава (Hydrodamalis gigas), птицата дронт, или додо (Raphus cucullatus), куагата (E. quagga) - вид зебра с тесни светли ивици по главата, шията и плещите, която до 1878 г. е обитавала саваните на Южна Африка; турът (Bos primigenius) - едър бозайник, подобен на бика и десетки други бозайници и птици.
Непоправими вреди на природата на Куба са нанесли колонизаторите, които в надпреварата за печалба са изгаряли горите по склоновете на планините, за да получат пепел за наторяване на плантациите с кафеени дървета. Незащитеният плодороден слой почва постепенно е бил отмит от дъждовете и на мястото на буйните някога гори се е образувала безжизнена пустиня.
Може да се дадат още много подобни примери. Всички тези факти са описани подробно в специализираната литература.
Въпросът за защитата на природата е изключително обширен. Научно-техническата революция изнася на преден план нови проблеми, от чието решаване до голяма степен зависи по-нататъшният прогрес на човечеството. Към тях се отнасят и защитата на околната среда, разработването на методи за разумно използване на нейните ресурси.
В съвременните условия човекът вече осъзнава, че е длъжен да се съобразява със законите за развитие на биосферата и с нейните възможности. Само целесъобразната, осъзната и планомерна дейност на хората може да осигури хармонично развитие на природата и обществото, неограничено от времето.
Няма съмнение, че днес биосферата коренно се преустройва, на първо място нейната растителна покривка и животинският свят. Истина е и това, че има признаци, доказващи, че биосферата е загубила способността си да възстановява природното равновесие - признаци, изключително опасни поради своите далече отиващи последствия. Несъмнено бурният научно-технически, икономически и социален прогрес на човечеството е придружен с дълбоко преустройване на състава, структурата и енергетиката на биосферата. Под въздействие на човека биосферата преминава своя висш стадий - ноосферата. Прогресивните учени от различни страни са обобщили голям брой факти, придружаващи този преход и са разработили конкретни, научно обосновани действия, спомагащи за запазване на биосферата, за целесъобразно използване на нейните материално-енергийни ресурси в глобален мащаб, в интерес на цялото човечество.
Необходимо е обаче да се преценят не само положителните, но и отрицателните страни на техническия прогрес. В историята на човечеството е настъпил период, когато всяка дейност трябва да се съобразява с възможностите на природата.
Въпреки всеобщото безпокойство, продължават да се изхвърлят милиони тонове вредни отпадъци в атмосферата, в основният компонент на хидросферата на Земята - Световният океан, във вътрешните води, в повърхностните слоеве на земната кора. Расте запрашеността на горните слоеве на атмосферата, съдържанието на въглероден двуокис, на окиси на азота и сярата, на фосфор органични и други съединения. Често нерационално се използват природните ресурси и преди всичко сладката вода. Недостигът на такава вода става все по-осезателен.
В някои райони на Япония замърсяването на околната среда достига катастрофални размери. Не е по-добро положението и в другите държави. Предприятията в Италия изхвърлят всяка година в Средиземно море повече от 600 хиляди тона промишлени отпадъци. Водите на реките Рона, Тибър, Ебро внасят в Средиземно море огромно количество вредни химични вещества. Замърсяването с промишлени отпадъци е сериозна заплаха за флората и фауната на Средиземно море и за здравето на хората.
Все по-необратим характер придобива замърсяването на околната среда на най-гъсто населения остров в Индонезия и в света - остров Ява. В много реки водата е толкова отровена, че е загинало всичко живо.
Преди около 80 години джунглите на Тайланд са заемали над 70% от територията на страната, а днес заемат по-малко от 20%. Преди по-малко от век там е имало над 100 хиляди слона, а в наши дни са се запазили не повече от 3000. Как мислите, след 50 години ще има ли слонове в Тайланд?
Възможностите на биосферата и на околната среда са ограничени и жизненото пространство, както и всички компоненти са тясно взаимно свързани и взаимно зависими. Ето защо един от основните проблеми за защита на околната среда е биологичното регулиране, запазването на устойчивостта на екологичните системи и на тяхното равновесие.
Докато броят на населението на Земята и влиянието на човечеството върху биосферата не са били достигнали съвременното им равнище, кръговратът на веществата е поддържал екосистемите в равновесно състояние. Днес въздействието на човека върху биосферата и върху съставящите я екосистеми заплашва силно регионалното и общото равновесие. Това въздействие е много интензивно. То променя драстично екосистемите, като рязко нарушава тяхната стабилност и равновесие.
Не е необходимо да се доказва, че различните промишлени и битови отпадъци се натрупват все повече и повече, нарушават равновесието на природата и намаляват възможностите за естествено самоочистване на околната среда в световен мащаб. Това е достатъчно, за да се разбере, че опазването на природните ресурси и на биосферата трябва да стане задължение на всички страни и народи, на всеки един човек. Бъдещето на човечеството, животът на днешното и на следващите поколения изцяло зависи от съвместните усилия на всички хора, живеещи днес на планетата.