Със своите действия в настоящето, държавите, народите по целия свят, неизбежно градят своята история. Историята ни е запознала с победите, възходите, пораженията, действията. Някои от тези действия са били достойни за гордост на цели нации, а други действия са били ужасни и може да се каже непростими. Понякога, вината от миналото наистина остава непростима или по-скоро непростена. Защото историята е за миналото и мъртвите, но опрощението идва от живите.
Поднасянето на извинения за несправедливост в историческото минало е не само възможно, но и необходимо, защото хората се водят по историята си. Да си жив, означава да имаш чувство за история, била тя добра или лоша. Ние наследяваме задължения от миналото, но ги предаваме към хората след нас заедно с евентуалните нови действия. Стойността на извинението и опрощението е в създаването на конструктивен и положителен диалог на бъдещето, а не в простото зачеркване на миналото. ..