Страници

Sight

Sight

събота, 15 юни 2024 г.

Значение и история на някои природни обекти - Фосил от амонит, Екзоскелет на членестоного, Китова кост

 Преди време, и то преди много много време, амонитите (Ammonites) са били най-многобройните сред морските създания. Те са обитавали най-външната камера от извитите си черупки, като останалите са им осигурявали плаваемост, за да се носят по течението и да ловят риба. Днес техните раковини се срещат по целия свят като доказателство за огромния им успех като животински вид.


Ammonite fossil
Амонитите са оцелели в природата през палеозоя и мезозоя, но преди 65 милиона години всички са измрели. Как е възможно една толкова широкоразпространена група животни да изчезне изведнъж? Много изследователи в тази област смятат, че причината е метеорит, който се е сблъскал със Земята. Може би трябва да погледнем по-сериозно на съдбата на амонитите - сложните конструкции на вкаменените им черупки ни напомнят, че това може да се случи отново... 

Екзоскелет от членестоного

Членестоногите (насекоми, паякообразни, ракообразни и сродните им) се справят много добре в природата. Някои от тях са многобройни, но нито едно не е прекалено голямо. Въпреки това обаче в научнофантастичните филми често можем да видим гигантски пълзящи създания, които превземат света ни. За щастие, в реалния свят това е невъзможно. Членестоногите имат външен скелет и трябва да го сменят, за да израснат, поради което са уязвими, докато новата им обвивка не се оформи и втвърди. С други думи те не могат да надвишат максималния, съобразен с оцеляването, размер без скелет, в резултат на което най-едрите паяци и насекоми тежат по-малко от малка мишка. 


Китова кост 

Китовете от подразред Mysticeti разполагат с около 100 от тези гъвкави пластини, които висят от горната им челюст. Те поемат огромни глътки морска вода и след това с помощта на езиците я прекарват през китовата кост, отцеждайки планктона, с който се хранят. Затова най-големите животни на планетата нямат нужда от зъби, характерни за повечето други бозайници. 

Китовата кост е била високоценена, защото е осигурявала "пружинираща" опора на всякакви стоки - от чадъри до корсети. Цената ѝ става доста висока, което допринася за разрастването на огромна китоловна промишленост. Към края на 20-ти век обаче (отчасти благодарение на създаването на пластмасата) тя вече не е най-ценният продукт от китовия улов, а по-скоро отпадъчен материал.